В крайна сметка Барди получи това, за което беше дошъл. След като пое ангажимента за прехраната на съюзническата армия с царевица и боб, които естествено щяха да бъдат реквизирани от складовете в Поткатлок, военният съюз беше сключен с трайно взаимно наплюване. Още преди, той бе разбрал, че събраната реколта и без това не принадлежеше на обитателите на селището, атлантите благоволяваха да им отпускат само част от нея, останалата отиваше в зърнохранилищата на главния град или се разпределяше за прехраната на техните войскови части. Кралят обеща, че след завоюването на други градове, Мокатек щеше да получи още много плячка и евентуално още пилешки консерви. Стана ясно, че вождът съвсем нямаше намерение да разделя вече получените между подчинените си, но това си беше лично негова работа. По-важното бе, че до един ден щеше да сформира съюзническа войска и да пристигне с нея в Поктатлек.
След като визитата приключи, двамата предводители се наплюха за последен път и вождът най-любезно изпрати кралят до реката, след което съвсем приятелски му помаха с ръка за довиждане.
Не бяха изминали и петстотин метра по обратния наклон, когато Рок не можа повече да се сдържи и започна да се тресе от смях.
— Какво толкова се хилиш? — озъби му се Барди, докато старателно бърше с кърпичка лицето си.
— Никога досега не съм те виждал толкова добре наплют.
— Дипломацията изисква жертви. А ти, ако си ми приятел, по-нататък обясни на дивака, че този израз на доброжелателство не е приет в моята страна.
Малона, която вървеше до тях също се подсмихваше, но кралят помисли, че на нея като жена й е по-простено, а и донякъде се зарадва, че вече не му се сърди. След това погледна на случилото се откъм комичната му страна и по лицето му най-сетне също се появи усмивка.
На свечеряване малката дипломатическа мисия се завърна в Поктатлек, където денят беше минал без произшествия. Дзог беше излязъл извън стените на селището и се беше отдал на кръвожаден пир с вражески трупове. След такова голямо варварско угощение, не бе трудно да се предположи, че ще спи поне едно денонощие.
Рок и Барди се чувстваха доста уморени от проведената мисия, краката ги наболяваха и желаха по-скоро да се окажат в леглата си, но малко след вечерята, кралят не можа да се спаси от посещението на Малона в постелята му. По време на една от почивките между рундовете на сладката борба, той си помисли, че започва да свиква с изневерите и не можа да отрече, че му харесват.
13
В ранния следобед на следващия ден, за всеобщ ужас на жителите му, в Поктатлек се изсипа многобройната войска, предвождана от Мокатек. Състоеше се от около пет хиляди, зле облечени и гладни войни, придружени от десетина шамана. По разбираеми причини, пряко свързани с техните стомаси, вождът беше успял да ги събере в най-кратък срок. Барди го посрещна радушно, изтърпя още едно взаимно наплюване и извика отговорника по прехраната, комуто предстояха доста тежки часове. След това с помощта на Малона и Комхун, той се договори с Мокатек новопристигналите да лагеруват извън селището, като му обясни, че присъствието на осем хиляди бойци на територията на площада е невъзможно, поради липса на достатъчно място. Накрая кралят го покани на вечеря в дома, в който бяха отседнали и обеща да му предоставят собствена стая.
Дого пристигна за някакви указания и докато Барди разговаряше с него, Рок издебна удобния момент и дръпна настрани вожда, заедно с преводачите, за да му обясни най-тактично, че трябва да престане с плюенето, а ако иска да се плези, нека да го прави на своите хора. Доста учуден и озадачен, Мокатек все пак съгласи и с двете напълно непонятни за него изисквания.
През същата вечер, той остана много доволен от предложеното гостоприемство. След като се нахрани до насита, вождът се нахвърли юнашки върху алкохолната напитка, скоро изпадна в пиянско откровение и се издаде, че знае езика лакатланите и че комтунът му също го знаел, затова останал до края на преговорите, следователно Комхун бил напълно излишен като преводач, защото само бавел провеждането на добрия разговор. От неговото признание излезе, че при преговорите вождът бе проявил военна хитрост. Беше следил превода на Малона, независимо, че още от детството си знаел този език, който в последствие го улеснявал в разузнаването за собствените му набези. Но той вече имал пълно доверие в новия си съюзник в лицето на Барди, защото разбрал, че държал на думата си и също бил много велик войн, въпреки че не му харесвало да го плюят в знак на уважение. След като Мокатек съвсем се напи, кралят реши да му се отблагодари за хвалебствията, като го замъкна на гръб до стаята му.