— Утре ще тръгнем на нов поход — заяви той на присъстващите, след като се върна при тях — А сега Нилс, Викто и Дорго също да се насочат към леглата си.
— Искам да поговоря с някой от пристигналите шамани — каза Горо. — Необходимо ми е да разуча техниката им за париране на психическата атака на атлантите. Уверен съм, че използват силна магия.
— Ще имаш достатъчно време — отклони молбата му Барди. — Преходът до следващото населено място ще продължи два три дена, а Малона вече се преумори да превежда.
— Тогава и аз отивам да спя — промърмори магьосникът. — След като нямам какво друго да правя…
— Лека нощ — каза кралят и се обърна към Рок: — Искам да вземеш участие в обучението на диверсионните групи. Можеш да ги научиш на много неизвестни за тях смъртоносни прийоми, които се употребяват при единична борба от специалните части.
— Дадено — каза приятелят му и изпи до дъно купичката с алкохолното питие. — Обещавам да поговоря на тази тема с Ерик и Басото. Сега ще последвам примера на Горо и предполагам, че тази вечер няма да вдигаш толкова шум — ухили се той с типичната си усмивка и стана от масата. След като излезе от трапезарията, Барди и Малона останаха насаме и девойката побърза да увисне на врата му.
— От утре няма да имаме възможността да бъдем заедно поне няколко дни — каза тя задъхано. — Затова трябва да използваме момента. Впрочем докога ще се крием?
— Докато Викто и Нилс са с нас. Ще трябва да го приемеш.
— Вече приех доста неща — въздъхна Малона. — Сигурно участта ми е такава.
На следващият ден армията се подготвяше за поход. Мулетата се впрягаха в двуколките и лафетите, бойците прибираха скромния си багаж и получаваха порции храна, останали от предишната вечер, после готвачите прибираха празните баки и триножниците. Към десет часа сутринта, Барди повика Малона и двамата отидоха да събудят Мокатек, който не беше напълно изтрезнял от предишната вечер и здраво хъркаше. Кралят се наведе към него и внимателно го разтърси по рамото. Вождът подскочи от матрака си и го изгледа с див поглед, но след това го позна и придоби по-нормален вид.
— Подготвяме се за тръгване, освен това искам да те запозная с Дзог — каза кралят. — Малона, опитай се да му обясниш какво представлява драконът, защото той и неговите бойци трябва да свикнат с присъствието му.
Неотразимата хубавица заговори на странния, съвсем непривичен за Барди език и след няколко разменени изречения му съобщи:
— Мокатек каза, че имал представа за драконите, но тукашните били много опасни, криели се в дълбоки пещери и когато излизали от тях, често нападали хора. Не разбирал как един дракон може да бъде приятел на някого, но предполага че няма да има проблеми, след като и той ти е съюзник.
— Кажи му, че ще го чакаме пред къщата. Дзог сигурно ще се зарадва на новината.
Не след дълго, тримата излязоха извън селището, тръгнаха покрай стената и скоро стигнаха до огромния корем на заспалия гигант, който както се предполагаше, се повдигаше равномерно. Драконът бе потънал в дълбок храносмилателен сън. Лагерът на новопристигналите бойци бе установен от другата страна на населеното място и войните на Мокатек все още не бяха успели да го забележат. След като се опита да го събуди по нормалния начин и не постигна успех, Барди прибягна до изпитания си похват. Опарен от пламъка, запален под края на опашката му, Дзог изрева, скочи на крака и премигна с огромните си очи, после го позна и се развика:
— Защо не оставяш хората да поспят, нещастнико!
Отново беше забравил, че е дракон, но в случая това нямаше голямо значение.
— Обединената армия очаква високото ти присъствие — усмихна се кралят. — Ще благоволиш ли да ни придружиш? Впрочем, запознай се Мокатек, новият ни съюзник. Той се присъедини към нас със своите бойци и няколко шамана, които вероятно умеят да парират психическите атаки на атлантите. Докато спеше, ние свършихме доста работа.