— И вие трябва да вършите нещо, не само аз — озъби се Дзог и от устата му изскочи леко пламъче. — Добре че ме запозна с тоя, защото външния му вид не ми харесва особено и ако не го познавах, можех да го изям. Нали знаеш, понякога стават грешки.
— Мокатек току-що ни съобщи, че в планините се навъртали дракони. Но били много диви и опасни.
— Слава на Върховния зъбат, това е съвсем добра новина за ушите ми.
— Би било добре, ако отслабнеш, за да започнеш отново да летиш. Да не мислиш, че аз ще се катеря по чукарите, за да ти търся нова съпруга?
— Ами Дорго за какво е? И той може да свърши тази работа.
— Може, но личното запознанство с някоя драконка е твоя задача, не е морално да я прехвърляш на детето си. Помисли по въпроса и започвай с гладуването. Тъкмо ще изчистиш организма си от вредните токсини, които си натрупал.
— По всичко изглежда, че ще трябва да се напъна да го направя, макар и временно. Но първо трябва да престана да мисля за овце и човешки трупове, макар че последните се оказаха приятно солени — въздъхна драконът. — Какво да се прави? Инстинктът ми за размножение изисква жертви. А ти не ми говори за морал.
Барди усети, че се изчервява и бързо тръгна към входа на селището. Нима и драконът се беше досетил за интимните му отношения с Малона? Нали винаги спеше навън? Барди се сети, че неговият вид винаги се е славел като изключително интелигентен, с отлично развита интуиция. Това не му бе попречило да се окаже на границата на изчезването си.
След петнайсетина минути дългата колона на обединените войски се проточи по пътя към следващото завоевание, което по сведенията на Кетцотлак беше голям град със сложното за произнасяне име Тлатцтектлацкан, но до него се стигало извънредно трудно, защото пътят преминавал през пролома на висока планина. Яхнали конете си, Барди, Рок, Дасо и Дого се движеха начело. Втората група ездачи, която включваше Малона, Горо, децата, Бино и Заган, се движеше в края на колоната от бойци на Обединеното Кралство, последвана от Дзог, който се мъкнеше след тях с доста унил вид, вероятно унесен в мисли по предстоящото му гладуване. След тях следваха двуколките и лафетите с оръдия, теглени от издръжливите животни и войската на Мокатек, оглавена от него. Патлоките доста бързо свикнаха с вида на дракона, конете и мулетата, може би защото видяха, че водачът им изобщо не се страхува от тях. Вероятно сега мислите им бяха заети с напълването на вечно гладните им кореми, до което оставаше доста време. Барди не се бе пазарил, да им дава сухи дажби за обедно хранене, но готвачите му се бяха наели с доста непосилната задача да приготвят вечеря за цялата обединена армия, остатъците от която се превръщаха в закуска. Така че по време на поход, те трябваше да се задоволяват с двукратно приемане на храна.
Небето бе ясно, но над планините започваха да се събират облаци, които ако продължаваха със същите темпове на развитие, можеха да се превърнат в дъждовни. Пътят продължаваше наклона си нагоре и все нагоре.
В ранният следобед, кралят забеляза група от няколко дървета, порасли край пътя, спря хода на Буцефал и обяви почивка. Скоро неговото обкръжение се събра на поляната между дебелите дънери и Малона повтори блестящото си изпълнение с топлото ястие, торбата с питките, малките и големи купички, и каната с ободряваща напитка, които бяха свалени от двуколката. Тя постла покривката върху тревата и нареди по нея донесеното. После сипа на всеки по малка порция от храната, наля от напитката в купичките, които заместваха чаши, раздаде питките и обедът започна.
— Предлагам да поканим и Мокатек — каза Барди. — Дасо, отивай да го повикаш.
— Не ни трябва особено, но щом като си решил да го поканиш… — промърмори Горо. — Ох, старият ми задник отново е натъртен от язденето — оплака се той както винаги.
— Ами ходи пеша — ухили се Рок.
— Не съжаляваш старите хора — обиди се магьосникът.
— А ти не преставаш да мрънкаш. Дръж се като мъж.
— Барди, я виж какво има над нас — уплашено извика магьосникът. — Наблюдателят се е появил отново.
Черната птица, която бе кацнала на висок клон над тях изграка и мръдна опашката си, сякаш за да покаже, че е забелязана.
— Сега ще й видя сметката — извади Барди пистолета си.
— Не хаби скъпоценни куршуми за невинната гарга — присмя му се Рок. — И аз на времето исках да я очистя, но след като размислих, стигнах до извода, че не е нужно. Ако е изпратена нарочно, след като я убиеш, вероятно ще изпратят друга на нейно място.