— Ами ходи пеш, както посъветвах Горо, ти поне си млад — ухили се Рок. — Или прелитай по някой друг километър и след това ни изчаквай да се довлечем.
— Баща ми не позволява да летя — намръщи се дракончето. — Все го е страх да не ми се случи нещо лошо, а след историята с торнадото, сигурно още дълго ще остана прикачен към земята.
— Правилно процедира — каза грамадният мъж. — И аз щях да постъпя точно така. С тези атланти никой не знае какво може да изникне.
— Ех, ако можех да летя! — въздъхна Нилс.
— И това може да стане някой ден — успокои го баща му. — Само че трябва да произведем самолети.
— Дивак, дивак — ухили се отново Мокатек и се потупа доволно по корема. Явно искаше да направи всички присъстващи съпричастни към доброто му настроение.
— Виждаш ли каква беля ми направи? — погледна Барди ядосано сина си. — Запомнил е тази дума и все някой ден ще научи значението и!
Викто засрамено наведе глава и започна да помага на Малона да прибере покъщнината.
— Да тръгваме — предложи Рок.
— Утре сутринта ще сте на питки и каквото още си носите — подхвърли красавицата и каза нещо на вожда, който се надигна и пръдна в знак на благодарност от състоянието на вътрешностите си, след това без да наплюе никого тръгна към смелите си войни.
— Съюзникът доста го бива в обноските, дори повече от мен — ухили се ехидно Горо и го последва.
През останалата част от деня, въпреки станалата плътна маса от облаци, дъждът не успя да завали. Същата вечер, обединените войски направиха общ лагер. Бойците на Барди опънаха палатките си, запалиха огньовете и готвачите се заеха с приготвянето на вечерята, под нетърпеливите гладни погледи на съплеменниците на Мокатек, на които предстоеше да спят върху голата земя, обвити в наметките си, но за тях това беше нещо обичайно.
След като всички се нахраниха, Горо се вкопчи в Малона и тя се принуди да превежда в разговора му с един от шаманите, който говореше езика на лакатланите. Беше същият, с когото се бяха срещнали в планината и се казваше Комултак. Дасо се включи като слушател на странната беседа, наостри уши и гледаше да не изпусне нито дума. След дълго мотаене по темата и много езикови мъки, магьосникът и ученикът му разбраха, че шаманите употребяват особен род магия, която е извънредно силна, но не се прави със заклинания и не води до материализация на предмети. Тя витаела само в психичната сфера и изисквала пълно съсредоточаване на съзнанието при навлизането му в «другото състояние», при която всяка мисъл добивала форма и цвят. Лошите мисли приемали уродливи неправилни форми и се оцветявали в черно, тъмно синьо и виолетово. Добрите мисли винаги били с правилни геометрични очертания и се оцветявали в жълто, зелено, светло синьо и червено. Когато враг или недоброжелател искал да причини зло някому, единствената защита на нападнатия от атаката на лошите енергии, било да му се извърши така нареченото припокриване и цялата работа се свеждала до обвиване на тъмната мисъл форма със светла, след което нейното действие се обезсилвало. Когато атлантите излъчвали страшно могъщи мисъл форми, с което целели пълното припокриване на съзнанието на хората, за да го «задушат», което водело или до смъртта на някой или до трайното му оставане в подчинено състояние, тогава шаманите обединявали усилията си и извършвали още по-могъщо припокриване, обикновено с цвета на слънцето, след което на врага не му оставало нищо друго, освен да вие от безпомощност, защото не бил в състояние да причини зло на никого. Но Комултак не можа да отговори на въпроса как усеща появата на лоша мисъл форма и обясни, че това е естествена даденост на всеки велик комтун от племената на неговия народ.
След приключването на дългия разговор, Горо остана напълно разочарован, докато Дасо остана доста замислен, въпреки че блуждаещият му поглед не издаваше процесите, който се въртяха в главата му. Малона благодари на Комултак за оказаното внимание и доста изморена, отиде да спи в палатката си. След като бе разговарял известно време с Дзог, Барди викна Дого да постави часовоите и нареди бойците да си лягат, след това и той направи същото. Децата отдавна бяха заспали и целият лагер потъна в тишина. Единствени часовоите и Дасо останаха да наблюдават звездите, които отново се бяха показали в проясненото небе. Бавно и постепенно, в главата на младежа се оформяше интуитивно разбиране за комбинираната същност на всяко явление, което за в бъдеще най-вероятно щеше да му донесе слава и да го направи велик магьосник.