Гургилите Кико и Линифер, които през изминалия ден с интерес бяха наблюдавали действията на техните протежета, най-сетне се прозяха и преминаха в друг пространствено времеви континуум, където царуваше нищото, а то заменяше техния сън.
14
През следващите два дни обединените войски продължиха придвижването си по стръмния път към Тлатцтектлацкан, без да срещнат съпротива. Безмилостните зомбирани типове не се появявяваха и тези, които ги командваха или бяха в неведение за напредването на вражеската армия, поради смъртта на атланта в подземието на храма в Поктатлек и последвалото унищожаване на гарвана (ако той беше техен наблюдател), или замисляха някакъв пъклен план, засега известен само на тях. Барди научи от Мокатек, че градът притежава високи укрепени стени и край него тече река, която пълни с вода широките му ровове, но да се стигне до него съвсем не било лесно, знаел го от баща си. Единственият достъп към входа на града бил тесен мост, който водел до дебелите му и добре охранявани врати. Още преди идването на атлантите, по времето на крал Мотисима, пълчищата на патлоките на няколко пъти се опитвали да нахлуят в този голям и богат град, но били отблъсвани. От чутото, кралят стигна до извода, че Тлатцтектлацкан трябва да бъде превзет с помощта на предварителен артилерийски обстрел, който да разруши входа и част от стените му.
Рок бе постигнал споразумение с Ерик и Басото и те бяха сформирали две диверсионни отделения, всяко от което се състоеше от дузина бойци. Той вече провеждаше с тях практически занимания, като използваше промеждутъка между установяването на лагерите и приготвянето на вечерята. По думите му, тези здрави момчета по нищо не отстъпваха на командосите, с които някога беше пристигнал в Ландирия и вярваше, че за в близко бъдеще можеше да се разчита на тях, но засега още не бяха напълно подготвени.
Горо проведе още две безплодни срещи с Комултак в присъствието на Дасо и Малона, но накрая се ядоса на собствената си некадърност в областта на магиите и окончателно се отказа да възприеме нужната нагласа на съзнанието си, която щеше да му позволи да неутрализира лошите мисъл форми, създавани от врага. Не подозираше, че ученикът му беше на път да схване шаманската техника за навлизане в «другото състояние», което всеки момент можеше да се получи. Но Дасо вече бе постигнал не малък успех. Предишната вечер, с помощта на Малона и преобразувателя, той беше успял да материализира първото си ястие, което за жалост се оказа негодно за ядене, защото се получи кисело и солено, а парчетата месо, които плуваха в него имаха вкус на подметка. Напълването на глиненото гърне с калпавото му произведение така го изпоти, че след жестоката умствена концентрация, дълго след това не можа да дойде на себе си. Но Малона го успокои, като му каза, че всяко начало е трудно и е че самата тя се е научила да готви добре едва след пет годишна практика. А по-важното в случая било, че началото за бъдещи кулинарни успехи е поставено.
Съюзническите войски бяха навлезли в тесен пролом и пътят се виеше по склоновете на високата планина. На дъното на пропастта под тях течеше буйна и пенлива река, над която се носеха изпарения. Придвижването им беше опасно, всяка непредпазлива стъпка можеше да причини смъртта на невнимателния човек. Бойците продължаваха да напредват в установения порядък, но вече прегрупирани в редици по трима, понеже едновременното преминаване на по-голям брой от тях по стеснената лента на настилката под краката им не беше за препоръчване. Планинското дефиле на места предлагаше изключително удобни за засада участъци и Барди всеки път изтръпваше, докато ги подминат успешно. По някое време заваля дъжд и околният въздух бързо се превърна от хладен се в доста студен. Надморската височина сигурно превишаваше три хиляди метра, защото хората вече дишаха трудно. Скоро дъждът премина в особен вид снеговалеж и наоколо започнаха да прехвърчат остри кристалчета, които се забиваха неприятно в лицата на хората. Пръстите на обутите им със сандали крака, постепенно ставаха нечувствителни. Кралят не беше и предполагал за появата на такъв студ и сега съжаляваше за пропуска в екипировката на бойците си, но не можеше да направи нищо. По някое време се сети за преобразувателите, с чиято помощ Дасо евентуално бе в състояние да материализира поне няколко чифта вълнени чорапи, но моментът съвсем не бе подходящ за спиране на колоната, освен това той се чувстваше длъжен да споделя общите несгоди и беше на мнение, че близкото му обкръжение трябва да прави същото.
Бяха изминали няколко часа и хората вече изнемогваха. Тясната нишка на реката по дъното на станалата сякаш бездънна пропаст, бе престанала да се забелязва, поради мъглата, която се стелеше над нея. Със всяка изминала минута вечерта приближаваше и Барди се свиваше от притеснение за крайния изход на тази кампания, който можеше да се окаже твърде плачевен. При изкачването на поредната височина, той обърна бинокъла си към групата на Малона и децата, и сърцето му се сви. Викто и Нилс бяха клюмнали върху конете си и зъзнеха от студ, младата жена се бе завила с покривката, на която разполагаше трапезите и сигурно не се намираше в по-различно състояние; Горо се беше загънал в широката си шарена мантия и от нея са подаваше само дългия му нос, а Дорго бе легнал по корем върху коня си и го беше обхванал с четирите си лапи, с надеждата да събере малко топлинка. Драконът зад тях едва креташе и кралят за първи път си помисли дали рептилиите от неговия вид притежават вътрешен механизъм за регулиране на телесната си топлина. Но след като бяха в състояние да изригват пламъци, това би могло да се предположи.