— Здравата загазихме — каза Рок по някое време и потръпна зиморничаво. — Кой би помислил, че в зоната на тропиците ще зъзнем.
— Аз съм виновен — призна Барди. — Съвсем не се сетих за надморската височина. До вечерта трябва да намерим място за лагеруване, в противен случай съществува опасността да загинем. Ако успеем да се установим на лагер, поне ще използваме спални чували и палатки.
— Бойците на витангите и патлоките изглеждат по-калени от нашите, въпреки че Обединеното Кралство се смята за северна страна.
— Край нашия остров минава топло течение — отвърна кралят. — Ако можеше да мине и оттук…
— Погледни напред! — извика неочаквано Рок, повдигнал бинокъла към очите си. — Наклонът на пътя свършва!
— Слава на Холивуд! — възкликна приятелят му. — Надолу ще стане по-топло.
След петнайсетина минути конете им се стигнаха до връхната точка на пролома и спряха, а пред очите им се откри величествена гледка. На около километър по-ниско, скалите свършваха и под тях започваше гъста гора. Долният й край граничеше с необятна зелена долина, закътана между високите планини. В низината й смътно се забелязваше тясната лента на реката и миниатюрните постройки на разпрострян на широко град. Целта на военния поход се намираше в далечината под краката им.
Сякаш усетил зелената трева и по-топлият въздух, Буцефал изцвили и без да му дръпнат юздите, сам ускори хода си надолу.
Вече се свечеряваше, когато обединените войски най-сетне се добраха до долния край на гората, който граничеше с ливади, но Барди реши да разположат лагера между дърветата. Страхуваше се, че извън тях, светлината от огнищата би могла да се забележи през дистанцията, която ги делеше от града. Той чувствително беше увеличил видимите си размери и през биноклите ясно се виждаха стотиците му сгради, дори точиците на хората, които се движеха между тях.
— При по-нататъшното ни спускане надолу, присъствието ни сигурно ще бъде открито — отбеляза генерал Дого. — Долината представлява огромна чаша, а ние ще се движим откъм високата й страна.
— Тази вечер ще легнем по-рано, защото в три през нощта ще се вдигнем на крак — каза кралят. — До изгрев слънце трябва да разположим артилерията пред входа на града и да имаме готовност за атака при изгрев слънце. Сега от теб се иска да ускориш поставянето на палатките и приготвянето на вечерята.
Този път нямаше време за отпускане и приятелски разговори. Всички хапнаха от набързо приготвената храна и легнаха да спят. Барди дори не постави часовои, защото се осланяше на изостреното възприятие на комтуните, за които всеки патлок бе убеден, че е невъзможно да бъдат изненадани.
В уреченото време войските се намираха през входа на града и кралят даде знак за първия оръдеен залп. Тътнежът, който се разнесе, беше страхотен и със сигурност разбуди спящите жители. Гюллетата пробиха отверстия в здравите врати и откъснаха парчета от стената около тях. Вторият залп довърши работата на първия, а третия направо помете челната маса от познатите зомбирани дяволи, които в пълно въоръжение тичаха по улицата към пробития нащърбен отвор. Не можеше да се отрече, че те бяха реагирали изумително бързо. След това настъпи неприятната изненада, с която войските на Обединеното Кралство се бяха сблъскали при битката в залива. Четвъртият залп се оказа невъзможен, защото зарядите отказаха да се възпламеняват. Останалите оръжия също станаха негодни за употреба.
— Дасо! — изрева кралят. — Извади преобразувателя и се опитай да възстановиш качествата на барута!