Момъкът незабавно извади пирамидката от джоба си и съсредоточено се наведе над нея, за да изпълни нареждането. Лицето му почервеня от напрежение и по челото му избиха капки пот.
— Готово — каза той със слаб глас и заредените оръдия изгърмяха, а гюллетата им пометоха новите попълнения на врага, които се бяха устремили по моста.
— Огън с мускетите! — извика Барди и дружните залпове повалиха новите вражески редици, които прескачаха повалените и разкъсани трупове на техните загинали събратя.
— Огън с оръдията! — продължи той с командите си, но те отново останаха без резултат. — Дасо, бързо повтори предишните си действия! — ядоса се кралят. — Тези гадове си играят с мен на котка и мишка!
Този път младежът не само се изпоти, но и се затресе от напрежение. Тялото и ръцете му получиха конвулсии и той едва не изпусна преобразувателя, но накрая изохка и тътенът от четвъртия залп изхвърли в рова шарената тълпа от зомбирани нещастници, която наново беше нахлула по моста. Последвалите неколкократни мускетни залпове поразчистиха пространството около входа, но тълпата от вражески войни, която непрекъснато прииждаше, изглеждаше безкрайна. При заповедта за пети залп, барутът отново стана негоден.
— Мисля, че едва ли ще се справя още веднъж, усещам силно противодействие — промълви младежът. — Предишният път мозъкът ми за малко да експлодира.
— Опитай още веднъж, моля те, в името на Холивуд! Ще спасиш живота на много наши бойци — примоли се кралят.
Дасо слезе от коня си и легна на земята, след това вторачи блуждаещият си поглед преобразувателя. След миг, тялото му започна да подскача от напрежение и той полагаше неимоверни усилия, за да не се раздели с уреда в ръцете си. С прогърмяването на петия залп, младежът затвори очи и припадна.
Мостът отново беше очистен от прииждащият враг, мускетите довършиха делото на оръдията и входът към града отново зейна свободен от чуждо присъствие.
— Огън! — изрева Барди за пореден път, но оръдията мълчаха, а Дасо не идваше в съзнание. — Атака! — прогърмя гласът му и той пришпори Буцефал, забравил за Дзог, който се принуди да го догонва като бесен, със скорост съвсем нетипична за един дракон. Малко преди началото на моста, огромният му приятел успя да го изпревари и тялото му препречи тесния път.
— Забрави ли, че в другия свят, всяко сухопътно сражение започва с танкова атака? — обърна глава драконът към краля. — Много ти се иска да оставиш Хелга вдовица, а и Малона какво ще прави без теб?
Обзет от бойна ярост, на Барди съвсем не му беше до поднасяния.
— Не се бави, ами си върши работата — озъби му се той и съсече с меча си първият нещастник, който се бе успял да се промъкне край туловището на дракона, докато той се разсейваше с приказки.
— Нали това правя — изригна Дзог мощен пламък и почти опече още няколко лишени от мозък глупаци, след това вместо танк, влезе в ролята на булдозер, който започна да очиства моста от всичко по пътя си.
Дого и елитните бойци от армията следваха непосредствено краля си. След като стигнаха до по-широкото пространство зад вратите на града, храбрите момчета незабавно се вкопчиха в ръкопашен бой със страшния враг.
Планировката на градските улици се оказа доста объркана и битката скоро се прехвърли по доста от тях. Дивите войни на Мокатек най-сетне се включиха в нея и кръвожадните им ревове отекваха в стените на къщите, от които надзъртаха уплашени граждани. Зомбираните безстрашни изчадия сякаш извираха в непрекъснат поток, който се разливаше навсякъде. Едва след около час стана ясно, че губят превес и тяхната численост е намаляла значително. Увлечени в боя, Барди и Дзог се бяха отделили от Рок и Дого, и сега двете двойки криволичеха по различни улици. Вече напълно бяха изгубили представа къде се намират, когато пред тях се показа градския площад, където се събираха остатъците от врага. Високото здание в центъра му несъмнено бе местния храм на ококореното божество Борхатун. Драконът се обърна задната си част към широкото пространство и започна да го мете с могъщия ствол на опашката си. Беше уморил да изригва пламъци, а предните му лапи отдавна го боляха от непрестанно мачкане на врагове. Всеки човек на негово място би проявил съчувствие и би влязъл в положението му, ако в продължение на час е бил принуден непрекъснато да настъпва хлебарки. Сега кралят временно трябваше да потисне бойната си ярост, защото огромният му приятел почти беше запушил улицата. Погледнато откъм добрата си страна, това предлагаше малка почивка.
— Този път здравата ни изпотиха — отбеляза Дзог, който от рождение бе лишен от потни жлези. — Но краят му се вижда. Предполагам, че в подземието на този храм се крият поне няколко малки изрода, сградата му е много по-голяма от предишните.