— Рок и двете десантни групи ще им видят сметката — заяви уверено Барди. — Иберийците и витангите трябва да придобиват боен опит. Впрочем, колко дълго смяташ да ми препречваш пътя със задника си?
— Току-що размазах още няколко идиота. — Докато приказвам, аз се трудя за теб, но ти не си благодарен. — Тези глупаци не се научиха, че драконовата кожа е много дебела. Удрят я с боздуганчетата си, боцкат я с копията и накрая предават богу дух.
— Зная, че си съвсем безценен. След като по-нататък открием някой остров, което може да стане и на връщане, обещавам да го кръстим на твое име. Но няма да те оставя губернатор на него, защото нито ти си Санчо Панса, нито аз дон Кихот.
— Не намесвай класиката на Холивуд, макар че идеята съвсем не е за изхвърляне.
— Добре, може да бъде и нещо по-голямо, например архипелаг. Представяш ли си колко солидно ще звучи само да произнесеш: «Архипелаг на Дзог».
— Няма да е лошо — премигна суетно драконът. — Но ако приложим тази добра идея, нека да караме и по реда на останалите ни близки. Добре е да има острови Дорго, Хелга, Викто, Лина, Рок, Нилс и така нататък. По-малките ще носят женски имена, а по-големите мъжки. Ако открием някой с вулкан, може да го кръстим на Гейла, покойната ми жена, макар и да не го заслужава. Ще го направим по изключение, заради сина ми, за да изпита повече гордост от собствените си родители. Като няма родословно дърво, поне това да му остане. А какво кръстим на твое име? Би трябвало да е нещо подобаващо за крал, например този континент. Как ти звучи «Бардия»?
— Не става — възрази кралят. Отдавна решихме, че ще се казва Америка, както в света на Холивуд. Знаеш че това наименование ни свързва с много спомени, въпреки, че почива на несправедливост, защото новите земи са били открити от Христофор Колумб, а после някой си Америго Веспучи си присвоил заслугите.
— Тогава да подберем някой планински връх, но да е от най-високите. Поне да се извисява на седем хиляди метра, за да е могъщ като Еверест. И когато някой каже «Връх Барди», да изпитва голямо страхопочитание, защото ще придобива представата за нещо извънредно величествено.
— Пак ли ме поднасяш? — усети се кралят и се ядоса, което с него лесно се получаваше.
— Говоря напълно сериозно. Защо трябва да се съмняваш в моята добронамереност?
— После ще го обсъдим — отряза го Барди от по-нататъшни разяснения. — Сега ме остави да довърша битката. Направи път!
— Дадено — каза Дзог. — И без това се уморих да размахвам опашка.
Драконът отстъпи заднешком и му остави разчистен от врагове коридор. Кралят излезе на площада и докато размахваше меча си, забеляза че от всички улици, които водеха към него се изсипват части на обединената армия. След двайсетина минути неговите бойци приложиха изпитаната арбалетна тактика и битката бързо приключи. Оставаше последната й фаза, която този път трябваше да се проведе с помощта на комтуните. Ако предположението на Дзог се окажеше вярно, няколкото атланта, които биха могли да се намират в подземието, биха могли да нанесат сериозни поражения на смелите нападатели.
Десантните групи на Ерик и Басото се заеха с тази задача и предвождани от Рок влязоха в храма. Комтуните незабавно ги последваха.
След двайсетина минути, през които кралят тревожно очакваше окончателното завършване на бойната операция, приятелят му най-сетне излезе от храма, като тикаше пред себе си някакво дребно кривокрако човече с типично издут за расата си корем.
— Приключихме, този го залових жив — каза Рок. — Дали защото здраво го цапардосах по главата или поради собствената му некадърност, но той не можа да се изпари. Останалите изчезнаха навреме, но преобразувателите им се намират по джобовете ми. Комтуните ни оказаха безценно съдействие, този път никой от атлантите не успя да ме изкара от строя, макар че на няколко пъти ми причерняваше пред очите.
— Какво да правим с този нещастник?
— Ще го разпитаме — отвърна грамадният мъж. — Но първо трябва здраво да го завържем.
— Браво на вас! — обърна се кралят към Ерик и Басото, които се приближиха към него с бойците от специалните отделения. — Както виждам, бойното ви кръщение мина без загуби.
— Така е редно — каза Басото и поведе хората си към една от къщите на площада, харесана от него, а Ерик последва примера му.
Барди се огледа и забеляза, че Мокатек и войните му вече не се забелязваха наоколо, бяха изчезнали тихомълком. След това дочу виковете, които се разнасяха от околните постройки и се досети: патлоките се бяха отдали на отдавнашната мечта на бащите им — да разграбят Тлатцтектлацкан. Трябваше да побърза да се настани в някоя от още не разорените къщи, същевременно съжаляваше, че не бе в състояние да помогне на изпадналото в беда население, което с нищо не беше виновно за присъствието на атлантите. Но договорът му с вожда включваше придобиването на военна плячка и засега трябваше да остави нещата да се развиват такива, каквито бяха.