След като откри подходящ за целта дом, той събра близкото си обкръжение и се настани в него. Изплашеният му стопанин на име Итцкан, бързо се успокои, след разбра от Малона, че са пристигнали с добри намерения, а той е имал късмета именно те да се настанят при него, което му гарантира живота и неговото имущество. Жителите на Тлатцтектлацкан говореха на локатлански диалект, който бе напълно разбираем за красивата преводачка. След това Итцкан, който не беше от бедните, събра готвачките си и им нареди да приготвят обед под нейното ръководство. Не след дълго уморената компания се събра около масата, в очакване на обеда. Беше в пълен състав. Кралят се зарадва на присъствието на Дасо, тъй като след като беше изпаднал в несвяст, той на няколко пъти бе помислил за него. Горо побърза да се похвали, че след като младежът припаднал, му направил специална магия, която го освободила от злите сили. Още докато траела битката, Дасо дошъл в съзнание, след това те пийнали от ободряващото питие, хапнали някаква сухоежбина и сега вече бил съвсем като нов. С това заявление разговорите пресекнаха и всички мълчаливо започнаха да се хранят. Барди тъкмо мислеше, че се е отървал от присъствието на могъщия си съюзник, когато Мокатек влезе клатушкайки се при тях, сигурно не се бе затруднил да открие къде са отседнали. Очите му бяха блеснали, лицето му беше зачервено от приемане на голяма доза алкохол, а коремът му бе извънредно подут. Беше ясно, че той вече се беше възползвал от принудителното гостоприемство на някой съседен дом.
— Дивак, дивак! — заяви доволно вождът, след което гордо се потупа по доста изпъкналата част на тялото си и се строполи на земята.
— Рок, помогни ми да го кача в някоя от стаите, напил се е като свиня по никое време — каза кралят. — Обявявам почивка, довечера ще разискваме събитията от днешния ден.
15
Следобедния сън на хората им помогна да преодолеят умората от ранното ставане през нощта и напрежението от битката. Барди се смъкна в трапезарията на Итцан, чиито размери превишаваха поне три пъти тези на предишните и големината й кой знае защо му напомняше за заседателната зала в Славна Победа. Там вече го очакваха Горо и Дасо, обкръжени от делегация на местни граждани, за които бе ясно, че търсят защита. Вероятно стопанинът на дома вече ги беше уведомил за високото положение и добрите обноски на гостите си. Барди изпрати Дасо да повика Малона и след като младата жена влезе и произнесе няколко думи, шумът в помещението стана невъобразим. Всеки надвикваше всекиго, докато накрая Малона запуши уши с длани и понечи да излезе.
— Почакай — каза кралят. — Кажи им да говорят един по един, или ще ги изгоня всичките.
Пристигналите изглежда се стреснаха от заканата, защото избутаха напред възрастен мъж и млъкнаха, а той произнесе няколко отривисти фрази.
— Иска да говори от името на останалите — преведе Малона.
— Така е по-добре, нека да продължава — каза Барди.
Както предполагаше, жалбите на гражданите бяха свързани с действията на войните на Мокатек, които грабели хранителните им запаси и ценностите им, налитали на жените им и вече убили няколко мъже, които се опитали да се съпротивляват. Барди се опита да ги поуспокои като им обеща, че ще види какво може да направи в тяхна защита, после им каза да си отиват. Неговите бойци никога не се занимаваха с грабежи, защото строгият военен устав забраняваше каквато и да е разправа с мирно население, а и страхът кралското наказание беше доста силен.
Той се оказа между чука и наковалнята. От една страна съюзът му с Мокатек бе жизнено необходим, от друга не можеше да търпи сълзите на гражданите, които изглеждаха възпитани и мирни хора, въпреки че сигурно повечето от тях използваха ниско платения труд на работниците по полето. Но в града сигурно се намираше и гилдия на отлични занаятчии.
Кралят каза на Малона да го придружи и двамата се отправиха към стаята на вожда, от която се разнасяше силното му хъркане. Неговото пробуждане се оказа тежка работа, но накрая завърши с успех.