— Защо ми нарушаваш спокойствието? — попита Мокатек и разтърка очи, след това се надигна и стана матрака. — Завзехме града, редно е всеки да се отдаде на някакво удоволствие. Моето бе да се напия, което ми помогна бързо да заспя.
Логиката на вожда беше желязна и той съвсем искрено се учуди, когато кралят взе да го убеждава, че мирните граждани нямат вина за присъствието на атлантите и че те също са хора, които държат на семействата си, както всеки патлок държи на своето, следователно хората му нямат правото да се държат с населението по такъв начин, а жестоките зомбирани бойци, които някога причинявали неприятности на баща му, сега са избити, макар че и те също нямали вина за поведението си, защото били омагьосани.
— Тогава кого да плячкосваме? — зададе вождът съвсем резонен въпрос. — Нали затова пристигнахме?
Барди излезе с довода, че неговите войни са награбили повече, отколкото всеки от тях може да носи на гърба си и че за да се сдобият отново с храна и ценни вещи, трябва да остави гражданите на мира, за да натрупат нови храни и богатства, и едва тогава те да им бъдат отново отнети. Ако сега ограбят всичко, за в бъдеще няма да остане какво да се отмъква. Освен това на тях им предстои да завладеят още по-богати градове и едва ли ще им бъде възможно да отнесат по домовете си всичко заграбено по пътя към славата.
— О, това е най-лесното — заяви вожда. — Ще подкараме с нас толкова граждани, колкото ни трябват за пренасянето на плячката.
— Нали ще трябва да ги изхранваш по пътя?
Въпросът му сепна вожда, защото досега прехраната беше най-болния му проблем и той попита:
— Какво предлагаш, тогава?
Кралят усети, че Мокатек е склонен на отстъпки, вероятно се бе впечатлил от силата на барута и вече го считаше за много важен съюзник, защо изгодата от него бе налице. Съвсем не беше тъп като торен бръмбар, напротив, много ясно си бе дал сметка за ползата от сключения съюз, в който едната страна не можеше без другата.
След като помисли за момент, Барди му представи следната схема на ограбване: всеки от войните му щеше да прибира от всеки град толкова, колкото може да носи на гърба си, след което плячката му щеше да бъде загъвана в тъкан със знака на притежателя си и оставяна на съхранение в някое складово помещение, заедно с придобивките на останалите от племето. Заграбеното щеше да бъде пазено от двайсетина смели бойци, които същевременно щяха да следят за реда в завоюваните градове. Плячката от всеки следващ град, щеше да бъде отнасяна в предишния и след няколко разходки между градовете, които според сведенията не бяха повече от още три плюс най-главния, накрая всичко щеше да бъде събрано в Тлатцтектлацкан. Тогава вождът трябваше да изпрати вестоносци до селищата на патлоките, и цялото годно да носи товари население на неговите селища, щеше да пристигне, за да отнесе събраната плячка по родните си места. Така никое излишно гърло нямаше да консумира от заграбената храна. В замяна на това, Мокатек трябваше да даде нареждане за спиране на тормоза над гражданите и ако някой от неговите хора не му се подчинеше, трябваше да бъде бит с тояги, както правел кралят, затова всички негови хора го слушали какво нарежда и му се подчинявали.
Доводът на Барди с прехраната изглежда окончателно убеди Мокатек, защото той стисна ръката му в знак на съгласие (отскоро се беше научил на този жест) и тръгна да въвежда ред всред подчинените си. Малона използва излизането му и изнемощяла се хвърли на врата на любимия си.
— Отново се уморих, скъпи — промърка тя и го целуна. — Трудно е да превеждаш. Тази вечер смятам да ти дойда на гости, нали си съгласен?
— Ами… да — измънка кралят и се озърна по навик. — Да се връщаме долу, чака ме разпит на пленника. Рок и децата сигурно вече са там, не може да не съм ги събудил, докато се разправях с вожда. А ти в това време давай нареждания на готвачките.
Малона недоволно го пусна и той се забърза надолу по стълбите. Чувството за вина отново го глождеше, но нищо не можеше да направи със себе си. Никога досега не бе предполагал, че може едновременно да обича две жени — едната с нежна съпружеска любов, а другата с изгаряща страст. Но се бе случило.
Както предположи, всички от неговото обкръжение вече се бяха събрали в обширната трапезария. Той едва сега забеляза камината в дъното й, в които весело пукаха дебели цепеници и помисли, че наличието й е нещо доста нетипично за Новия Свят. По всека вероятност в Тлатцтектлацкан нощем ставаше хладно, понеже от околните планини се спускаше студен въздух, а намирането на дърва за горене не представляваше проблем. Барди си спомни за преминаването на планинския проход и потръпна, но бързо се успокои. Несгодите вече бяха минало.