— Готов ли си за разпита? Да домъкна ли пленника? — попита го Рок, който бе седнал срещу него. — Оставих го вързан в едно от мазетата и две три момчета го пазят за всеки случай.
— Добре, да започваме. — Дасо, повикай някой от комтуните, защото ще се наложи да предоставя временно преобразувателя на пленника. Той трябва да научи ландирски, не мога непрекъснато да използвам услугите на Малона, и без това е уморена от разговора с Мокатек.
— Няма да има нужда от шаман — каза младежът и се изчерви до уши. — След като дойдох в съзнание по време на битката, неочаквано осъзнах, че мога да създавам мисъл форми и дори помагах на комтуните при провеждането на операцията в подземието на храма, въпреки че се намирах отвън. Ние успяхме да слеем съзнанията си. Фактически аз съм го можел и по-рано, дори в усложнен вид, но не съм го разбирал. Наблюдателят представляваше видоизменена и материализирана мисъл форма, способна да приема информация и да се движи из пространствените измерения. Ястребът, който създадох, бе малко по-проста такава, но все пак изпълни предназначението си.
Барди го изгледа удивен, докато за Горо не можеше да се каже същото. В неговия поглед по-скоро се четеше слаба неприязън.
— Сигурен ли си в новите си способности? — попита кралят.
— Напълно — отвърна Дасо.
Рок Свенсон довлече пленника като чувал с картофи и го тръсна на приготвения за целта нисък стол. Изпъкналите очи на малкото човече светнаха злобно и докато приятелят му го наместваше на седалката, то се опита да го ухапе. Може би беше член на по-висшестояща йерархия на атлантите, ако съществуваше такава, защото грозното му лице излъчваше високомерие.
— Само да си мръднал, плъх такъв, ще ти откъсна главата — закани се Рок при втория неудачен опит да бъде ухапан, след това повдигна атланта над седалката и силно го тръсна обратно върху нея. Изглежда че успя да постигне необходимото възпитателно въздействие, защото малкият изрод изохка и се укроти. — Знаеш ли какво още не съм направил? — обърна се той към Барди. — Не съм го претърсил.
Пръстите му започнаха да опипват безформената дреха на човечето, която завършваше с нещо като шалвари и напипаха някакъв предмет. Той повдигна крачола на дребосъка и под коляното на кривото му краче лъсна нещо продълговато, привързано със ширит към прасеца му. Грамадният мъж се наведе и пъшкайки го развърза, след това го взе в ръка и започна да го разглежда.
— Дай го видя — помоли го Барди.
Предметът представляваше удължена тънка призма със златни стени, които бяха сплескани по средата, вероятно от удар на меч. В двата му края се забелязваха малки параболични чашки.
— Ето как са се изпарявали — констатира кралят. — Сигурно всеки атлант притежава такъв портативен преобразувател, с помощта на когото се прехвърля от една пространствена точка в друга, ако не и в различно измерение. Този ми изглежда повреден, може би затова този никаквец не е успял да изчезне. В Холивуд гледа ли филма «Страшно нашествие»? Сценаристът му беше измислил нещо подобно. Главоногите извънземни се появяваха и изчезваха, както и където им скимне, докато нашите не завладяха командният им център и не унищожиха технологията им. Само че тя се базираше на квантови преобразувания.
— Не ми замътвай главата — рече Рок. — Откъде да си спомням, това е било преди повече от петнадесет години, а и никога не съм бил свързан с филмовия бизнес.
— Татко, аз съм го гледал на твоето видео със сгъваем екран — обади се Викто. — Докато още имаше батерии за него.
— И аз — добави Нилс. — Спомням си и че Дорго беше с нас — Само че преди да завладеят командния им център, земните учени успяха да изготвят прототип на устройствата им.
— Вярно че беше така — каза Барди. — Хайде да не се отвличаме, време е да започнем с подготовката за разпита. — Горо, подай ми преобразувателя си, ако обичаш, и без това не ти е нужен.
— Откъде знаеш? — намуси се магьосникът. — Поне с него си произвеждам банани.
— Добре, дай ми го временно. — Дасо, извади твоят и внимавай за действията на малкия изрод. — Пленникът трябва да научи ландирски, Гопо каза, че всички атланти имали невероятна склонност към чужди езици. Но за да го направи, този ще трябва да ми надникне в мозъка, а ти трябва да контролираш действията му, за да не използва ситуацията и или да се изпари, или да ме изпрати в небитието.
Кралят сложи взетият от Горо преобразувател в скута на атланта и му показа устата си, после посочи неговата. След това направи няколко движения с показалеца си между двете. Жестът достатъчно ясно изразяваше желанието за речева комуникация.