Малкото човече разбра какво се иска от него, съсредоточи се над уреда за известно време и след това проговори на чист ландирски:
— Какво искаш от мен? Нищо няма да ти кажа.
— Сънародникът ти Гопо беше много по-общителен — отбеляза Барди. — Дасо, докато този изсмукваше познанията за езика от мозъка ми, опита ли се да направи някаква дивотия?
— Опита се, но аз го парирах успешно — отвърна младежът. Така го опарих в центъра му за болка, че той се отказа от по-нататъшни опити и сега знае, че е напълно безсилен. Остава го превърна в съвсем общителен, изчакайте малко.
Младежът се наведе над своя преобразувател. Лицето му придоби извънредно съсредоточен израз и тялото на атланта внезапно се загърчи, а по устата му се появи пяна.
— Готово — каза младежът гордо. — Направих го мек като памук. Сега е точно толкова зомбиран и неспособен за собствени действия, колкото нещастниците, които използваше. Може да го отвържете, ще бъде послушен като овца. Но много яростно се опита да се съпротивлява на атаката ми и е нужно малко да си почине, докато свикне с пренаредените части на сивата си материя.
Кралят го изгледа с неприкрито възхищение. Дори в най-големите си очаквания, никога не би предположил, че Дасо ще се окаже толкова полезен.
— Готов е — заяви младежът след малко. — Ще отговаря на всички въпроси.
— Как се казваш? — започна Барди разпита.
— Дилмон — отвърна атлантът.
— Как пристигнахте в този свят?
— Чрез прехвърляне от едно пространствено измерение в друго. Разполагаме с по-мощен преобразувател, с който боравят избраните.
— Къде се намира? — продължи кралят с въпросите.
— В Теночтан — каза малкият изрод. — Охранява се много строго. Само главният килог и тримата мандалони, които му асистират при прехвърлянето имат достъп до него.
— Сред вас има ли представители на другия пол? — полюбопитства Барди.
— Някога е имало, но вече ги няма. Още преди няколко века ние сме ги изгубили като вид и сега расата ни се състои само от еднополови индивиди. Сателитната атака на келтоните е имала за цел да унищожи едната съставка на хромозомния набор и размножаването ни е станало невъзможно, понеже механизмът на нашето възпроизводство е бил унищожен. Целта на жестокия враг била да ни подложи на пълен геноцид, за да му освободим жизнено пространство, защото светът в който сме преместили острова си, много харесал на чуждия завоевател. Но сега ние сме на път да открием неговия и тогава ще го ликвидираме по друг начин. Ще превърнем всички келтони в съвършени идиоти, неспособни сами да се хранят.
— Но все пак, как съществувате? — усети кралят, че интересът му нараства.
— Размножаваме се чрез клониране — отвърна човечето. — Но с течение на времето, при този метод се появяват генетични дефекти. Първоначалната конфигурация на гените в нашето ДНК е невъзможна за възстановяване, това не е по силите дори на върховния ни килог, който не се намира тук.
— Тогава защо търсите подходящ мъжки индивид? Гопо ми каза, че трябва да го изберете между милиони.
— Защото пътят към съвършения атлант е извънредно сложен. Той трябва да съчетае нашата генетиката с чуждата, като запази от нея само физическите качества на местните индивиди. Същевременно трябва да си възвърнем изгубената хромозома, а тя да притежава необходимото генетично съвършенство, необходимо на расата ни. След като се намери такъв подходящ индивид, той трябва да се кръстоса с предварително обработени от нас женски донори, които трябва да окончателно да възпроизведат индивиди, отговарящи на критерия за получаването на исканата чиста раса. Това е свързано с изключително много експерименти, които досега не са дали искания резултат. Еволюцията, продължила милиони години не може да се замени само с преобразуватели, защото липсва нужния прототип. Рекомбинацията на гените съдържа безкрайни варианти и ние трябва да стигнем до съвършения, а това съвсем не е лесно.
— Този отново ми поду главата — оплака се Рок. — Защо не караш по същество? Къде са се събрали останалите изроди и как да ги изгоним на майната си, ако не можем да ги унищожим.
— Почакай още малко — каза Барди. — Скоро ще стигнем и дотам. — Какво правите с плодовете на неудачните си експерименти? — попита той малкото човече.
— Унищожаваме ги.
— Но донорите са женски индивиди, правилно ли те разбрах?
— Да, тях също ги набираме от местното население.