— Вечерята е готова — обяви красивата им спътница, която се появи откъм кухнята. — Да наредя ли да я сервират?
Докато масата се подреждаше, Мокатек отново се появи. Пресегна се, взе първата му попаднала питка, млясна с уста и радостно я захапа. След това без да обръща внимание на никого, атакува една от купите с ястие, от което се разнасяше приятен аромат. След половин часова борба с храната, която този път бе приготвена в доста по-голямо количество, вождът се почувства сит, погледна към Барди и изреди няколко изречения на собствения си език.
— Каза, че е изпълнил уговорката с теб — преведе Малона. — Идеята за тоягите му се сторила интересна и я приложил като метод за убеждение, защото никой от хората му не искал да се раздели със заграбеното, дори и временно.
— Благодари му от мое име — отвърна любимият й и му наля купичка с алкохолно питие.
— Дивак, дивак! — потупа се Мокатек по корема и я изпи доволен до дъно. С това речниковият му запас по ландирски се изчерпа, но Барди изпита към него неволна симпатия, независимо, че след малко трябваше да го мъкне до стаята му. През днешния ден вождът му беше помогнал много — с войската и с комтуните си, освен това се държеше съвсем лоялно.
След като замъкна до леглото му с помощта на Рок, двамата се върнаха в трапезарията и също си пийнаха добре. Когато накрая и кралят се отправи да спи, откри под завивката си страстната прегръдка на Малона.
16
Походът продължаваше повече от месец. След като напуснаха долината на Тлатцтектлацкан, войските продължиха да изкачват планински проходи, а върховете, които се извисяваха над тях ставаха все по-високи. Градовете Поктактцлан и Тенул, които се намираха по пътя им, също бяха завладени, но с цената на нови загуби в жива сила. При обсадата на Тотламктеток, третият град, който бе изграден на още по-голяма надморска височина от предишните, диверсионните групи, придружени от няколко от по-здравите физически комтуни на Мокатек, най-сетне приложиха отдавна замислената нова тактика. Под прикритието на нощта, те успяха да се промъкнат в подземията на атлантите и унищожиха убежищата им с динамитни взривове. След това не забравиха да приберат двата вида преобразуватели, които намериха по масичките и труповете им. После всички комтуни, заедно с Дасо, приложиха идеята на Горо на практика. Без да срещнат мозъчна съпротива, те премахнаха уродливите мисъл форми, които държаха в сляпо подчинение страшните бойци на врага и ги превърнаха в нормални граждани, които след като се осъзнаха, доста се учудиха на оръжията в ръцете им.
От началото на военната кампания, загубите в армията на Обединеното Кралство вече възлизаха на хиляда четиристотин тридесет и двама убити и триста и петдесет тежко ранени, а на войските на Мокатек — деветстотин шестдесет и двама човека. От една страна този факт улесняваше готвачите, защото трябваше да приготвят храна за по-малко количество хора, но от друга намаляваше числената мощ на обединените войски, на които предстоеше атакуването на главната квартира на атлантите, разположена в Теночтан. Горестта и мъката, която щяха да изпитат роднините на убитите, след като научеха за смъртта им, не влизаше в сметката, защото всички те се намираха много далече и още дълго щяха да останат в неведение.
С всеки изминал ден, уменията на Дасо неимоверно нарастваха и той все по-смело извършваше действията си на магьосник, без повече да припада. Външността му видимо се променяше. За изминалите почти три месеца след отплуването им от Обединеното Кралство, младежките пъпки по лицето му бяха изчезнали и то се бе позагладило, но същевременно придобило волеви черти. Погледът на зелените му очи беше спрял да блуждае и се бе превърнал в остър, понякога пронизващ. Тялото на младежа беше станало по-стройно, той вече не ходеше прегърбен. Плахото му държане беше изчезнало. Метаморфозата, която претърпяваше, постепенно го преобразяваше в достатъчно уверен в себе си, млад и симпатичен мъж, който се осмеляваше да изказва своето мнение дори и пред краля си.
Рок Свенсон бе започнал да тъгува за Лина и дъщеря си Инге, които определено му липсваха. Увлечен в отношенията си с Малона, Барди все по-рядко се сещаше за Хелга и Мейла, а когато го правеше, гледаше по-бързо да отпъди гузното чувство, което го нападаше. Както някога бе казала хищната и природно интелигентна красавица, те се намираха някъде там, далече, а тя беше тук. Горо утешаваше магическите способности с производство на банани и отново се бе насочил яденето на боб, чесън и лук. Малона от своя страна не остави Дасо на мира, докато не произведоха първото сносно на вкус ястие, в което плуваха прилични парчета бяло месо. Това постижение почти я освободи от задълженията й на готвачка по време на походите. Уморен от сраженията и останал верен на дадения обет за диета, Дзог беше отслабнал с няколко тона, което го накара да се чувства по-уютно в огромното си тяло и увеличи шансовете му за намиране на нов партньор. Краката вече не го боляха при ходене, един ден той се затича… и литна. Дорго, който дълго време бе спазвал това ограничение, незабавно последва примера му. Бащата и синът се издигнаха високо в небето, летяха около час и за щастие нищо лошо не им се случи. След този случай, Дорго до такава степен се опияни от полета, че започна да прави тайни рейдове. Все пак избягваше да лети денем, а през нощта баща му се преструваше, че спи и не го забелязва, или наистина спеше. Мокатек донякъде подобри обноските си, като престана да се напива до безсъзнателност и да се удря по корема след добро нахранване. Дого и Заган уведомиха Барди, че вождът тайно е започнал да учи ландирски, от което той доста се притесни. Съвсем не му се искаше важният му съюзник един ден да научи фразите «дивак» и «тъп като торен бръмбар», изпуснати от сина му. Викто и Нилс също възмъжаваха, наблюдаваха отстрани ежедневните събития, заглеждаха се тайно в Малона и мечтаеха някой ден истински да се включат в някоя битка.