— Неблагодарник! — разкрещя се Горо. — Заради теб си оставих си хубавата фирма и удобствата, само и само да те последвам…
— Успокой се — каза Барди, приближи коня си до неговия, протегна ръка и го поглади по рамото. — Не разбираш от майтап.
— Така ли се отнасяш със старите хора, които само могат да ти бъдат полезни? — оплака се Горо, вече омекнал. — Последната идея, която ти дадох, спести толкова човешки загуби…
— Така е — съгласи се Барди. — Извинявай, понякога не съм в състояние да преодолея характера си.
— Дзог винаги ти е бил по-важен от мен. А както се разбра, на дърти години го е засърбяло между краката и е хукнал да гони младежките си фантазии. Не му пука, че ни остави.
— Знаеш ли, че както си ми наблизо, спокойно мога да те ухапя — закани се Дорго. — Всеки има право на личен живот. Извини се за изказването за баща ми, докато не съм го направил!
— И младите вече нямат никакво уважение към възрастните — затюхка се магьосникът. — Иска да му се извиня за нещо, което е вярно.
— Какво ще ти стане, ако го направиш? — попита го Барди. — Все пак употреби някои нецензурни думи.
— Какво толкова съм казал? Добре де, извинявай.
— За в бъдеще се занимавай с бананите и боба си, а не с баща ми, иначе наистина ще те ухапя — изрече Дорго сериозно, а Малона неочаквано прихна да се смее и атмосферата се разведри.
— Ти също се дръж по-прилично със старите хора — размаха кралят наставнически пръст към дракончето и побърза да си тръгне, преди също да се захили. Вече не се притесняваше толкова от изчезването на Дзог.
След няколко часа високопланинският превал извънредно затрудни придвижването на колоната със заледените си участъци, но Барди бе взел нужните мерки. Сандалите бяха заменени с плътни мокасини, закупени от градовете, които бяха завзели. Краката на бойците вече бяха обвити с ленти от дебела тъкан, която добре ги загряваше и всички притежаваха здрави кожени плащове, чиито материал за направа така и не стана ясно откъде беше придобит. Или кожите бяха докарани от търговци от далечни страни на север и бяха бизонски, или бяха от някакви животни, вероятно лами, които обитаваха планините на южната част на материка, но и в двата случая, сигурно бяха пристигнали доста далеч и не приличаха на еленски. Не принадлежаха и на мечки или лосове, бяха умело обработени, достатъчно плътни, гъвкави и гладки. Произходът на дебелите блузи, с които Барди ги облече, също остана неизвестен, те бяха изплетени от някакъв тип животинска вълна, а не от растителни влакна. Допълнено с шапките от същия материал, които се вместваха под пластмасовите каски на неговите бойци, новопридобитите дрехи ги караха да чувстват достатъчно уют и студът щипеше само пръстите на ръцете и лицата им, което все пак се понасяше. Занаятчиите в завладените градове още не бяха стигнали до идеята за производство на ръкавици.
В продължение на три нощи, обединените войски се принудиха да спят върху снежната покривка на малки долини, които срещнаха по пътя си. Хората се умълчаха. Бялата монотонност, която само на места се нарушаваше от тъмния склон на някоя скала, не предразполагаше към разговори. Макар и защитени от топлите си дрехи, студът вече им беше дотегнал. На четвъртия ден наклонът на пътя тръгна надолу и хората веднага се оживиха. В късният следобед пред очите на Барди се показа необятна долина, в чиято низина се забелязваха миниатюрните постройки на огромен град, разположен в близост до езеро.
— Теночтан! — възкликна кралят. — Пред нас е!
Сърцата на бойците се свиха от противоречиви чувства. От една страна краят на военния поход вече се виждаше, от друга никой не беше сигурен за собственото си бъдеще. Кралят забеляза пониженото настроение на хората си и се опита да ги ободри с кратка прочувствена реч:
— Смели и горди войни, искам се мобилизирате и да прогоните лошото настроение. Както досега сме побеждавали врага, така и сега ще го победим! Мислете за последното решително сражение, за завоеванията на вашето славно Обединено Кралство и не се съмнявайте в собствените си сили! Отпуснете се, скоро ще слезем под зоната на снеговете и ще намерим удобно укритие, за да направим лагер и да си отпочинете.
— Бива те в убежденията, ставаш за предизборен агитатор — поднесе го Рок. — Както виждам, всички загоряха от нетърпение да получат удар от боздуган по главите си. — Да ти призная, и на мен беше започнало да ми става скучно и бях започнал да мисля за какъв дявол се домъкнахме дотук.
— За да завладеем Америка — отвърна му лаконично Барди. — Ако не цялата, поне централната й част. Има време и за останалите.