Рок понечи да му отвърне, но някаква огромна сянка покри слънцето над тях и свистенето на могъщи крила им подсказа, че нещо познато и могъщо се завръща.
Дзог изора снега със задните си лапи, направи около десет метрова бразда и успя да се приземи благополучно, след това обърна туловището си към тях и каза:
— Да пукна, ако знаех, че ще бера такъв студ в зоната на тропиците. Но си заслужаваше.
— Защо? Да не би да си срещнал бъдещата си жена? — полюбопитства кралят.
— Ти пък откъде знаеш?
— Дорго ни уведоми накъде си тръгнал. Нормално е да предположа, че си открил някоя от твоя вид.
— Там е работата, че си докарах голям проблем. Не намерих една, а две драконки, които се оказаха сестри. Открих ги по силната им миризма, отдавна не се бяха къпали. И двете се оказаха еднакво мършави, еднакво грозни и еднакво алчни. Едната се казва Мидрика, а другата Констарин. И досега не зная на коя от двете да спра вниманието си. От сто години насам никой не се е позаинтересувал за тях, но това не им пречи да имат големи претенции. И най-глупавото е, че не искат да се разделят.
— Направи си харем, тогава — ухили се Рок. — Предполагам, че религията ти не го забранява.
— Не ме поднасяй. Драконите нямат религия, защото вярват само на себе си. Но ако взема и двете за жени, разходите за тяхната издръжка също ще нараснат двойно. А как ли ще погледнат на това дъщерите ми Мона и Луна? Да речем, че Дорго ще ме разбере, защото мъжът си е мъж, но ако те започнат да ми опяват? А ако Мидрика и Констарин започнат да се карат за мен? Животът ми ще се превърне в малък ад.
— Я стига глупости — рече Барди. — Ще изкараш някоя друга брачна нощ и после можеш да ги зарежеш. Няма да имаш подписан брачен договор, следователно ще отпадне и задължението ти непрекъснато да стоиш при тях, а и те едва ли ще горят от желание да го правиш. Спомняш ли си Гейла как те заряза? Но не можеш да твърдиш, че си го преживял много тежко. Нали целта ти бе да продължиш вида си?
— Да, ама тя беше лихварка, имаше много натрупани парици и нямаше проблеми с прехраната. А тези двете са бедни като полски мишки. И не може току така да оставиш на произвола на съдбата две бременни жени, след като си се оженил за тях.
— Какви бременни жени бе? — провикна се Горо, който беше забелязал кацането на Дзог и се бе приближил до тях. — Нали драконките снасят яйца като кокошките?
— Не се меси в разговора ни, дърт пръдльо, за да не те опърля — заплаши го голямото чудовище.
— Горо, Дзог е прав — рече Барди. — И на мен не ми се иска да започвате нови разправии, с които отдавна сте ми омръзнали.
— Няма повече да му слушам глупостите на дъртака и ако има мозък, нека да се върне там, откъдето е дошъл. — Мястото му е при Малона и децата, и без това са почти на еднакъв акъл, макар че той със сигурност е по-изкуфял — заяви драконът. — Приятелю, какво ще ме посъветваш, в случай, че наистина се оженя и за двете, но после престана да живея съвместно с тях?
— Ще им определиш издръжка и ще прибереш децата си, за да ходят на училище — предложи кралят. — Ако са добре нахранени, жените ти сигурно ще останат доволни. Но при сватосването няма да минеш без някоя друга златна огърлица.
— Барди, знаеш ли че си гениален! Точно така ще направя. Но сега ще литна по-надолу и ще взема Дорго със себе си, за да го заведа на по-топло място. Чудя се как досега е издържал на този идиотски студ. След като се установиш, ще пристигна при теб. Надявам се утре най-сетне да приключа с гладуването.
Кралят се обърна и даде знак на бойците да продължат пътя си. След около два часа спускане, той забеляза удобна падина и нареди разполагането на лагера. От устата му най-после се откъсна въздишка на облекчение — днешните неприятности бяха останали зад гърба му.
17
— Погледнете нагоре! — извика Горо по време на вечерята, която този път се провеждаше без присъствието на Мокатек. — Изпратили са нов Наблюдател!
На фона на пълната луна, над палатките се открояваше силуетът на огромен бухал. Беше кацнал на скалата, която се издигаше зад тях и бе втренчил немигащите си фосфоресциращи очи в пространството под него.
— Този път не е гарван — отбеляза Рок. — Но от къде си сигурен, че е шпионин на атлантите? Може да е съвсем обикновена птица.
— Наблюдател е — настоя магьосникът. — Стои над нас, гледа и ни подслушва. — Не съм сигурен дали на този континент изобщо има бухали.
— Мога да го проверя — каза Барди, стана от мястото си и се отправи към Буцефал, който хрупаше зоб, в близост до компанията. Бръкна в дисагите му, извади компютъра си и се върна обратно. След като го включи в действие, отвори иконата на «Енциклопедия Британика», написа в прозорчето й «бухал» и прочете текста. — В света на Холивуд, тези птици ги има навсякъде по света — каза той, след като приключи с четенето. — Разпространени са по всички негови континенти, с изключение на Антарктида. Намират се дори и по островите. Не вярвам нашият свят да прави изключение.