— Да, ама тук сигурно няма мишки — заинати се Горо. — А бухалите се хранят с тях.
— Няма да си губя времето отново да проверявам, но и да ги няма, наоколо сигурно има и други гризачи — тросна се кралят. — Въпросът е дали бухалът е истински или материализирана мисъл-форма и само Дасо е в състояние да го провери. Ако е изпратен от атлантите, защо тогава комтуните не са го усетили?
— Защото не представлява пряка заплаха за никое човешко съзнание — отвърна младежът. — Ако е наблюдател, той притежава самостоятелни функции, поне дотогава, докато не се дематериализира и не се превърна в обикновена мисъл-форма, която да предаде получената информация в мозъка на онзи, който я е създал. Но ако материализирам ястреб, както предишния път, той едва ли ще се справи с такава голяма и силна птица.
— Тогава създай кондор, сред пернатите не съществува нещо по-голямо от него. Поне така е в другия свят.
— Не зная как изглежда — призна донякъде засрамен младежът.
— Ела тук, ще ти покажа.
Дасо се вторачи в екрана на компютъра и гледаше да не изпусне нито един детайл от цветната снимка, която Барди му показа. След това извади преобразувателя си, съсредоточи се над него и скоро над тях се появи силуета на огромна птица, която кацна наблизо, без да обърне внимание на бухала.
— Защо не го нападна? — учуди се Малона, която бе започнала да прибира остатъците от трапезата.
— Защото очите му не са пригодени за нощно виждане — обади се Викто. — Учили сме го преди няколко години, нали така, Нилс?
— Тогава коригирай зрението му — каза Рок. — Направи го нощен кондор, който да се занимава предимно с лов на бухали.
Дасо отново се съсредоточи, след това птицата се засили, разтвори могъщите си криле и тежко се откъсна от земята. Тя направи няколко кръга, за да набере височина и внезапно се стрелна към внушената й плячка, която неспокойно се размърда, макар че в природата едва ли имаше опасни естествени врагове. Историята с преследването се повтори. Бухалът литна и силуетите на двете птици на няколко пъти изчезваха и се появяваха в полезрението им, като се гмуркаха и излизаха от едно в друго пространствено измерение, докато накрая кондорът се появи, сграбчил жертвата в здравите си нокти. Могъщият му закривен клюн захапа бухала за врата и с рязко движение му откъсна главата. След като се приземи, без да изпусне трупа му, той се зае да го разкъсва.
— Видяхте ли, бил е Наблюдател — произнесе доволен Горо. — Сега можем да приказваме съвсем свободно, той вече няма да има възможност да съобщи нищо на никого.
— Браво, Дасо! — похвали кралят младежа. — Отново си свърши работата както трябва. — Сега предлагам да обсъдим утрешното нападение — извади той бележника си и бързо начерта с химикалката проста скица. — Преди вечерята заведох Дилмон на върха на тези скали и го накарах най-подробно да ми обясни планировката на града. Главният щаб на атлантите се намира на брега на езерото, ето в този участък. Разположен е в голяма сграда, укрепена като крепост, която пленникът нарече дворец. Пред него се намира голям площад, зад него има само вода. Храмът с оцъкленото им божество се намира в центъра на града, но от Дилмон разбрах, че той няма голямо значение, защото цялата мръсна дейност се извършва от двореца до езерото. В него имало много зали, които били превърнати в групови затвори за нещастните донори. Там се намирала и «лабораторията», в която се провеждали гнусните експерименти. Градът е опасан с широк ров и притежава висока стена, което за нас не е нищо ново. Пътната комуникация с провинцията се осъществява чрез три входни артерии, които се намират в северната, западната и източната му част, ето тук, тук и тук — забоде той химикалката си в листа. — Южната му страна е ограничена от езерото, там стената е доста по-ниска. Връзката на пътищата с входовете му се осъществява чрез мостове. Всяка вечер портите на града се залостват здраво, край тях са разположени и казармите на зомбираните бойци, които ги охраняват. Задачата ни съвсем не е лесна.
— Аз бих атакувал откъм езерото, право в сърцето на противника — каза Горо. — Дори само с двете десантни отделения. — Ако успеем да унищожим ръководният център на врага, можем да повторим операцията, която проведохме в Тотламктеток. Комтуните и Дасо ще превърнат зомбираните бойци в нормални хора, така ще завземем града, без да дадем много жертви.