— Атаката откъм езерото не може да бъде извършена без плавателни съдове — отбеляза Рок. — А ние ги нямаме.
— Защо да не обработим бойците на врага предварително? — попита Барди и всички се удивиха, че не се бяха досетили за такова просто решение.
— Да, но дали ще се получи? — усъмни се Дасо. — Нищо чудно главния килог и мандалоните му да създали такива могъщи мисъл форми, че да бъде невъзможно да се припокрият от нашите.
— Длъжни сме да опитаме — каза кралят. — В противен случай ще трябва да започнем атаката съобразно установената проста практика. Разбиване на вратите с оръдейни залпове и след това нахлуване на войските ни. Ще стане при изгрев слънце.
— А в случай, че барутът пак се повреди и не успея да възстановя качествата му? Ако се срещна с непреодолима съпротива? Какво ще стане тогава? — продължи със съмненията си младежът.
— Вземи преобразувателите, с които се сдобихме след последното сражение и с помощта на Малона разясни на комтуните същността на действието им. След като са в състояние да създават мисъл форми, ще могат да се справят и с по-простото преобразуване на материя. Направи им няколко демонстрации, докато разберат, че тъмният прах трябва винаги да се възпламенява. Смятам, че с общи усилия ще преодолеете съпротивата на врага. Предлагам да отидете при тях веднага, преди да са заспали. След битката ще си приберем преобразувателите, за да ги предпазим от повишен интерес към тях. Рок, имаш ли нещо да добавиш?
— Не — каза приятелят му. — Идеята е добра.
Малона неохотно се надигна от мястото си, за да придружи младежа, който бе тръгнал към конете, с намерение да намери кесия с барут. Рок ги проследи с поглед и продължи:
— Спомняш ли си, че при атаката на Тлатцтектлацкан оръдейните залпове веднага вдигнаха на крак зомбираните бойци? Не е ли по-добре десантните групи предварително да проникнат зад стените и да отворят портите? Както се разбра, не можем напълно да разчитаме на действията на Дасо и комтуните. Длъжни сме добре да обмислим другия вариант.
— По кулите на стената не може да няма часовои, съществува реалната опасност иберите и витангите да бъдат открити и да загинат безславно. По-добре да ги ползваме при щурмуването на двореца.
— Аз ще отворя вратите — заяви Дорго, който досега не бе вземал думата, а двамата мъже изненадано се спогледаха. — Заедно с баща ми ще прелетя над тях, после той ще ме защищава, докато ги отварям. Достатъчно е могъщ, за да ми пази гърба. След това ще се върна обратно, а той ще остане да се сражава.
— Дали ще се съгласи с твоето намерение? — усъмни се Барди. — Защото много държи на теб и се страхува да не ти се случи нещо лошо.
— Ще му кажа, че ако не тръгне с мен, сам ще го направя — показа дракончето характер, който със сигурност беше унаследен от Гейла, покойната му вироглава майка. — И никой няма да бъде в състояние да ме спре.
Кралят се оказа в деликатно положение, чиито единствен изход бе да се измъкне от пряк отговор. Завръщането на Малона и Дасо му помогна.
— Добре, ще го обмисля — отвърна той неопределено и обърна глава към Викто и Нилс. — Отивайте да си лягате, ще ставаме в три през нощта.
— Опитът мина успешно — докладва Дасо, който се бе завърнал след изпълнението на поставената задача. — Комтуните се оказаха доста способни хора.
— Чудесно! — възкликна Барди. — Сега нека да се отправяме по палатките.
Малона му хвърли сладостно мъчителен поглед и се подчини на нареждането му. Малко след това, лагерът напълно утихна.
На следващия ден първите лъчи на слънцето осветиха гигантска пантомима, която на пръв поглед изглеждаше нереална. Застинали неподвижно, обединените войски се намираха пред отворените от Дорго врати на източния вход на града, който се намираше най-близо до двореца на атлантите. Артилеристите на Обединеното Кралство бяха замръзнали със запалени факли в ръце, готови да ги поднесат към оръдията. Барди бе втренчил поглед в групата на комтуните и Дасо, които примижали с очи, съсредоточено се концентрираха в процесите, известни само на тях. Широкото пространство пред портите бе заето от огромната фигура на Дзог, заобиколен от невъобразимо множество вражески бойци, които периодично се хващаха за оръжията и след това ги пускаха, а самият дракон повдигаше и отпускаше в такт с тях предната си лапа, готов да смачка първия, който проявеше агресивност. В момента се провеждаше жестока психотронна война на мисъл-форми, която протичаше мълчаливо. Лицето на Дасо бе почервеняло от напрежение, от челата на комтуните капеше пот и незримата битка, която водеха, изглежда беше епична. Много от бойците в обединените войски разбираха какво става и мислено се молеха за техния краен успех. Борбата се водеше за съзнанието на зомбираните нещастници, от които зависеше предстоящата масова касапница. Ако се унищожеше наложеното им подчинение, бойците на врага щяха да престанат да бъдат такива. Всичко зависеше от героичните усилия на малката групичка хора, която бе застанала начело на обединените войски.