Дзог въздъхна тъжно и поведе колоната.
Хората замълчаха, тишината се нарушаваше единствено от тракането на подковите на конете им. По пътя им се срещаха полуразрушени къщи, в които не се забелязваше признак на живот. Дворовете или някогашните им градини бяха запуснати, изцяло обрасли със сивкави бурени. В далечината започнаха да се забелязват по-големи сгради.
— Виждате ли онази постройка, която изглежда по-запазена? — наруши Барди мълчанието. — Не ви ли прилича на студиото, което наех на времето в Холивуд, за да го използвам за склад? Тогава Рок беше пристигнал, за да ме арестува, а Горо се беше насрал от страх.
— Изглежда същото, не бих могъл да сгреша. — обърна глава драконът. — Останало е доста съхранено. Ако намерим и табелата «Ландирия Пикчърс», всичките ни съмнения ще отпаднат. Но тогава защо на хълма бе написано «ХОЛИВУЛ»? Да не би по-късно да са го преименували?
— Невъзможно е — каза Горо. — Запазената марка струва много пари.
— Да се отправим към студиото — предложи Рок. — Нали все някъде трябва да отидем?
С приближаването на Барди към него, сградата му се стори съвсем позната. Изтърканата долна част на лайната, върху която се търкаляха ролките на една от плъзгащите се врати изглеждаше лъскава, което говореше за признаци на живот. Той слезе от коня си, дръпна дръжката й встрани и я отвори, след това по навик измъкна меча си.
— Не ме убивай! — изрева отвътре някакъв неясен силует.
— Излизай навън! — нареди Рок и измъкна пистолета си.
Брадясалият тип, който се измъкна от вътрешността с вдигнати ръце, беше невероятно кльощав. Джинсите му бяха покрити с всякакъв вид мръсни петна, по фланелката му се забелязваха дупки, а сплъстената му коса сигурно не бе мита от години. Барди се взря в лицето му и неочаквано… го позна. Беше лигавият артист, заради когото бившата му жена, принцеса Розамунда го беше напуснала.
— Сандораг, какво правиш в моето студио? — попита го Барди.
— Не съм Сандораг, а Санлолаг — поправи го мъжа, въпреки че още трепереше от страх. — И това студио не е твое, а мое.
— Добре, да речем, че е така. — Къде е любимата ти Розамунда? — зададе той въпрос с донякъде нездраво любопитство.
— Не познавам никаква Розамунла — заяви брадатият.
— Казах ви, че този свят не е света на Холивуд — обади се Горо. — Изглежда, че в него буквата «д» се е превърнала в «л», сигурен съм, че не казват сандали, а санлали и лиария, вместо диариа.
— Млъкни, за да продължа разпита — сряза го Барди. — Какво се е случило тук?
— Защо се правите, че не знаете? — учуди се Санлолаг. — Този големият лракон роботизиран ли е? От двайсет години не съм забелязал някаква техника да се движи.
— Ще ти дам аз един лракон — изригна Дзог малък пламък. — Казва се дракон, идиот такъв!
— Лракон — повтори смутено кльощавият индивид. — Винаги така се е казвало.
— Остави го намира — намеси се Рок. — Ако продължаваме така, скоро ще станеш Лзог. — Не виждаш ли че човекът не може да възприеме звукът на буквата «д».
— Майната му! — изръмжа голямото чудовище. — Наоколо не се вижда нито крава, нито овца.
— О, те измряха — въздъхна Санлолаг. — И плъховете вече почти не се намират, вижте ме на какво съм заприличал.
— Още не си отговорил на въпроса ми — каза кралят. — Какво се е случило тук?
— Вие ла не сте палнали от Луната? — поокопити се брадясалият тип. — Голямото белствие обходи цялата планета.
— Приеми, че наистина сме паднали от някъде. Какво е станало?
— Стотина страшни земетресения, невижлани болести, изражлане на растенията, мор по животните и необяснимо масово изригване на вулкани. На времето никой не можа ла го обясни. Аз лично не зная как още съществувам, наоколо повечето измряха. Локато бяха живи, някои казваха, че сме били полложени на екологична катастрофа, лруги обясняваха станалото със засилената вулканична активност, останалите заявяваха, че извънземните искат да ни унищожат.
— На тези тук им е спукана работата — рече Горо. — Да го оставим да си лови плъховете, но ние какво ще правим?
— Имаме преобразуватели — рече Дасо. — Атлантите как се прехвърляха от едно място на друго? Защо да не опитаме?
— Въпросът е къде да отидем — каза Рок. — Въпреки, че бих искал отново да се окажа на площада пред двореца в Теночтан, за да му видя сметката на онова копеле.
— Нямаме такава голяма практика, а и не разполагаме с мощният преобразувател на атлантите, което засега прави обратното ни прехвърляне невъзможно — отбеляза Дасо. — Но може да опитаме нещо по-лесно осъществимо. Един от основните принципи на магията гласи, че подобието ражда подобие и тогава магията е най-ефективна. В случая най-добре е да се съсредоточим върху представата, че се намираме в истинския Холивуд, за когото заедно с Викто и Нилс съм гледал поне два филма, без да включвам разказите им за много неща, които са чували от бащите си, а в този свят, това, което виждам наоколо е доста подобно, което неимоверно ще улесни прехвърлянето. Предлагам всеки да сложи на крака си по един портативен преобразувател, да вземем другите в ръце и да се опитаме заедно да прескочим в другото, почти идентично пространствено измерение. Аз ще помагам на Малона, но и тя може да си представи, че сградите наоколо са нови и боядисани, градините поддържани, а по улиците кипи живот. Но трябва силно да го поиска.