— И без това не ни остава друго — каза Барди без настроение. — Да се подготвим, тогава.
Групата им не можеше да знае, че гургилите Кико и Линифер ги бяха последвали в това пространствено измерение и тъкмо се чудеха как да им помогнат, когато младежът излезе с предложението си и извънредно ги улесни. Двамата се усмихнаха с беззъбите си уста и решиха да направят правилните внушения в главите им, които щяха да спомогнат на умствената концентрация, необходима за прехвърлянето. Но искат или не искат, протежетата им се бяха увеличили по брой с включването на Дасо и Малона. За да бъдем по-точни, гургилът Кико, който се смяташе за малко по-хитър от родственика си Линифер, ги прикрепи към него.
Барди прерови багажа си, намери двата вида преобразуватели и подаде по чифт от тях на Рок и Малона, третият запази за себе си. Дасо и Горо отдавна ги притежаваха, така че нямаха нужда от повече. След това всички се наведоха над върховете на златните пирамидки и си представиха онзи Холивуд, в който искаха да се окажат, без за подозират за помощта на гургилите.
Очертанията на неговото подобие се размазаха и изчезнаха.
18
Барди се огледа и остана доста изненадан. Цялата им група беше попаднала в откритото пространство между филмовите студии на «Либърти Пикчърс», където се подвизаваше господин Манделщайн. Преди много години се бе оказал тук заедно с Горо и Дзог, защото магьосникът беше сбъркал текста на любовното заклинание за съешаване на дракони, а грешката му ги отпрати за първи път в Холивуд, благодарение на гургила Кико. Кралят, който на това място едва ли щеше да остане такъв, продължи да се оглежда и постепенно се увери, че се намира там, където трябва. На истинското, добре познато място.
Беше посред нощ. В далечината се забелязваше огромното светлинно табло на филмовата компания, издигнато край една от главните холивудски пътни артерии. Насоченият лъч от рефлекторите на халогенни лампи, поставени на конзоли, осветяваше пространството пред няколко входа, над които бяха разположени телевизионни камери. Във вътрешността на сградата сигурно имаше нощна охрана.
Дзог и Горо също познаха обстановката, докато Малона и Дасо изглеждаха като съвсем «паднали от Луната».
— Пристигнахме! — възкликна магьосникът. — Най-сетне се намираме на въжделеното ми място, което от петнайсет години сънувам. Офисът ми е платен, а клиентите вероятно вече се редят на опашка пред него, за да ползват услугите ми. Аз съм щастлив!
— Почакай! — каза Барди. — От къде да зная в коя година и кой месец сме пристигнали?
— Знаеш, че при предишните прехвърляния се завръщахме на същият ден, в който бяхме отпътували от предишния свят — намеси се Дзог.
— Да, но вече не съм уверен, че това е станало правило. Защо не се оказахме в моето студио? Впрочем скоро ще разберем.
— Мисля, че бедата е друга — продължи драконът. — Преди завръщането си в Ландирия, ликвидирахме тукашните си банкови сметки. Душата ми отдавна трепери да се хапна някоя друга овца, но нали първо трябва да я купя?
— Забрави ли, че тук беше телевизионен водещ на популярното предаване «Дзог и Пипо дриснята»? Всяка банка ще ти отпусне кредит, най-вече твоята — успокои го Барди. — И аз се намирам в същото положение.
— А аз какво да правя? — почеса се Рок замислено по брадичката. — Ще трябва да давам големи обяснения. Ако сме се върнали горе-долу по същото време, защо не съм ви заловил? Къде са изчезнали петстотинте хиляди патрона и хората ми? Ако сме пристигнали по-късно от провеждането на операцията, ще трябва да обяснявам къде аз самият съм изчезнал, да не говорим за хората ми и патроните. Отделът по борба с тероризма на FBI никога не се шегува при даване на мъгляви обяснения. Могат да ми видят сметката, без да им мигне окото. Изобщо не ми се мисли, че сме пристигнали по-рано, защото всички можем да се срещнем със себе си, а сам по себе си, принципът на прехвърлянето едва ли търпи подобен парадокс.