— Мисля, че и в двата по-вероятни случая, трябва да прикриеш самоличността си — каза Дзог. — Да изчезнеш от полезрението, просто да не съществуваш за никого, освен за нас. Нали знаеш как става? Ще си пуснеш брада и мустаци, ще си боядисаш косата и ще се регистрираш с фалшиви пръстови отпечатъци, чиито лепенки се намират лесно на черния пазар. Така става по филмите.
— Забрави ли за ирисовата идентификация? — изпадна в мрачно настроение бившият командирът на отделението за борба с тероризма.
— Ще намерим подходящи контактни лещи, само че трябва да бъдат много изпипани. И разбира се, ще трябва да си смениш името.
— Всичко това ми звучи доста наивно. Съществува и ДНК анализ — отвърна Рок на дракона и се замисли за други възможни варианти, за които изобщо не се сещаше.
Съвсем разстроена, Малона се прилепи към Барди, в инстинктивно търсене на защита. Беше ясно, че новият чужд свят я плашеше и объркваше. Дасо също изглеждаше доста смутен и макар и временно, бе възвърнал блуждаещият си поглед. Горо единствен се чувстваше на върха на щастието си.
— Защо стоим навън? — попита той. — Да позвъним на охраната на което и да е студио и да влезем в него, тук не сме непознати. Ако отворят големите му врати, дори и Дзог ще успее да се намъкне вътре.
— Какъв претекст ще измислим? — усъмни се Барди.
— Били сме някъде на гуляй и искаме да покажем студиото на новите си приятели — отвърна магьосникът. — Не е много убедително, но става на работа. После ще научим в коя година и в кой месец сме се завърнали, а в хладилниците може и да намерим нещо за похапване.
— Ох! — изпъшка Дзог. — Не искам да ви гледам как ще ядете.
— Ами не го прави — отвърна злорадо Горо.
— Какво ли е станало на площада в Теночтан? — произнесе загрижено Барди. — Досега не съм престанал да мисля за това, децата останаха там.
— И с мен е същото — рече Рок. — Но кой знае защо, този път инстинктът ми не подсказва опасност. В момента, в който ни погодиха този номер, ти нареди масиран залп. А там все пак останаха смели и тренирани бойци. Десантните групи на Басото и Ерик, които са добре обучени от мен; Дого, Бино и Заган; Мокатек и комтуните. Предполагам, че всички те са се справили с атлантите както трябва. И мисля, че ти все някога ще намериш начин да се завърнем там.
— Дано предположенията ти да са верни — въздъхна приятелят му. — Нека първо да се възползваме от появата си в света на Холивуд, после ще помислим за връщане, което според Дасо не е толкова лесно. Можем да помислим и за другия способ, който вече сме го прилагали. Ако успеем да го осъществим, според Дзог отново ще се окажем там в момента, в който са ни прехвърлили. Засега разполагаме с достатъчно време, сега нека да тръгнем към онова студио, както предложи Горо, за да уточним нещата. Наистина няма смисъл да висим навън.
Охраната доста се забави, докато им отвори вратата. Мъжът с униформа, който се подаде предпазливо, отначало ги изгледа с подозрение, но след това забеляза огромната фигура на дракона и по лицето му се появи широка усмивка.
— Ти ли си Дзог? — попита той с любопитство.
— Кой друг може да бъде? Да не би в този свят да съществува друг като мен?
— Прав си — каза пазачът. — От един месец не си се появявал на екрана и направо се затъжах за теб. Да ти призная, предаването ти истински ми липсва, а аз съм най-големият твой почитател.
— Мен не ме ли позна? — попита Барди, зарадван, че човекът без да иска бе уточнил появата им в този свят, а закъснението по време се обясняваше с предишното им попадане в неговото паралелно подобие. — Аз съм Бърт Грейди, работя за господин Манделщайн.
— Ъ-ъ-ъ — проточи пазачът. — Може и да съм чувал за теб, но Дзог е несравнимо по-известен.
— Тогава защо не ме поканиш вътре? — попита драконът. — Но трябва да отвориш онази, голямата врата, за да успея да се промъкна. Може и да ти дам автограф.
— Всъщност какво ви води насам по никое време? — усети се униформеният мъж.
— Досега бяхме на бар с тези двамата — посочи Барди Малона и Дасо. — Жената е принцеса от изтока, а този момък е велик илюзионист. Предстои им да сключват договори за различни продукции. Пристигнали са вчера късно следобед и не са имали възможност да разгледат Холивуд. Преди малко поискаха да видят как изглежда някое негово студио и аз ги заведох до моето.