— Такава ли била работата — почеса се пазачът по темето. — Ако ви пусна, няма ли да наруша правилника? Инструкциите са твърде точни.
— Няма да кажем на никого — увери го Барди. — На разсъмване ще те напуснем и никой няма да разбере. Нали разбираш, искаме да им покажем декори, реквизит, апаратура и така нататък. Няма да бъде лошо да отвориш и някой хладилник, защото досега бяхме в бара и пихме различни напитки, без да хапнем нищо.
— И Дзог ли беше с вас? — усъмни се охраната. — Не виждам как би се сместил в който и да е бар.
— Срещнахме го по пътя насам. Драконите имат обичай да си правят нощни разходки — продължи да го лъже кралят във временна оставка.
— Влизайте, тогава — реши човекът. — Сега ще отида да отворя голямата врата.
Барди се спогледа с Рок, който беше на път да се ухили. Както винаги досега, той бързо беше успял да прогони лошите мисли.
— Защо разбирам този език? — прошепна му Малона, докато влизаха във вътрешността на огромното помещение.
— И с мен се случи същото, когато пристигнах тук за пръв път. — Подозирам, че това е част от номерата на гургилите.
— Какво е гургил? — продължи красавицата.
— После ще ти обясня. Нека първо да се нахраним.
— Ами аз и Дасо за какво сме? Кажи какво искаш и веднага ще го материализираме.
— Сега не му е моментът. Не желая да събуждаме подозрения.
— Заповядайте в кабинета ми — предложи любезно служителят на реда. — От вчерашните снимки са останали няколко каси със сандвичи и безалкохолни напитки. Сега ще ги донеса.
— Една от тях ни бъде достатъчна — каза Барди. — Останалите ги дай на Дзог.
— Разбира се, разбира се — размаза се от сервилност пазачът и хвана някаква количка, която стоеше в ъгъла до будката му, която нарече кабинет.
Предводителят на малката група едва сега си даде сметка, че държанието му е съвсем нетипично за служител на охранителна фирма и отправи въпросителен поглед към Дасо, който само леко се подсмихваше. Положението беше ясно. Младият магьосник беше отправил някоя друга мисъл форма в съзнанието на мъжа и сега го манипулираше като марионетка.
— Виждам, че с всеки изминат ден ставаш все по-умел. Разбираш ли този език? — попита го Барди.
— Yes — отговори младежът на английски. — Не зная как се получи, но след като този човек си отвори устата, аз вече го знаех. Знаеш ли как е станало?
— Само предполагам. Сега тръгвай да ядем хамбургери и да пием «Пепси Кола».
Дасо отново го изгледа учудено, но му гласува доверие.
Компанията прекара остатъка от нощта в подобрено настроение. Пазачът, който се казваше Хенри, се чудеше с какво да им угоди. Той даде на Дзог да изяде всичките останали каси със сандвичи и въпреки че драконът си остана гладен, все пак му благодари. След това чудовището успя да му даде автограф с помощта на овъгления край на прът и парче картон, които се намериха в реквизита. Когато на сутринта Барди измъкна всички навън, пазачът ги изпрати извънредно доволен и лицето му сияеше от щастие. После Дасо побърза да му изтрие пресните спомени, с изключение на този за автографа даден от Дзог.
Барди познаваше навиците на продуцента Манделщайн, които включваха работа от зори до късна вечер. И той не закъсня да се появи. Луксозната му кола паркира пред входа на студиото и услужливият шофьор му отвори вратата от неговата страна, за да излезе.
— Ха, кого виждам! — възкликна дебелият като топка мъж и намести по навик старомодните си очила, които по тези времена почти никой не носеше. — Бърт Грейди от плът и кръв. Къде се изгуби, нямаше те повече от месец и тъкмо щях да ти търся заместник. Впрочем какво е станало с теб? Изглеждаш надебелял и позастарял, досега не бях забелязал в косите ти бели косми.
— Бурният нощен живот не води до нищо добро — импровизира Барди. — Бях на Бахамите, после в Лас Вегас и профуквах парите си. Сега съм гол като пушка и очаквам да се смилиш над мен с някой аванс. А малко фитнес бързо ще възвърне предишният ми външен вид.
— Знаеш, че с тебе винаги сме се разбирали, въпреки, че не одобрявам постъпката ти. Коя е тази до теб? Не зная дали още си се развел с Розамунда, но оценявам вкуса ти. Тази хубавица ми прилича на мексиканка, предлагам й веднага да започне като статистка в «Проклятието на Кетцалкуотъл», снимането му вече започна. Е, зная какво ще кажеш, мога и да и дам някоя друга реплика. Виждам, че си домъкнал и този момък, и него все някъде ще го уредим, нека да се обади на Лански от мое име. А онзи грамаден мъж, също не е за изхвърляне, има доста мъжествен вид и е подходящ като колорит на всеки уестърн. Впрочем за какво си дошъл? Казвай, че нямам време.