— За договора ми за «Жестоко преследване» — подсети го Бърт Грейди, под чието име се подвизаваше във филмовите среди. — Беше обещал, че ще ми дадеш главната роля.
— Ах, да — плесна се по челото господин Манделщайн. — Нали с това започнахме, но напоследък съм толкова разсеян. Влизай в колата ми, имам готови формуляри. Тези нека да те почакат малко.
Барди се взря в лицето на Дасо, което изразяваше пълно недоумение и реши, че гургилът Кико отново си върши работата както трябва. В противен случай извънредната отстъпчивост ни господин Манделщайн бе необяснима. И Бърт Грейди тръгна след него, за да подпише договора. След като го направи, той помоли сценариста да му заеме за малко колата си, за да откара приятелите си до вкъщи и продуцентът любезно се съгласи, без да запита къде е неговата, след това прие да изпрати някой, който да отведе конете до най-близкия обор на някое студио, дори му даде няколко стотачки, които винаги се намират в джоба на продуцентите. След като прибраха дисагите си и ги положиха в багажника на лимузината, Барди настани Малона, Горо и Рок на задната седалка, Дасо някак си се намести в краката им, а той седна до шофьора. Дзог трябваше да се придвижи пеша до луксозния си обор, където го очакваха въжделените му овчи трупове и той се раздели с компанията с доста голяма радост.
Докато красивата кола се движеше по шосето, Дасо и Малона обръщаха глави наляво и надясно, и попиваха с погледи невероятната за тях околна обстановка. Барди разбираше културния шок, който получаваха и неволно си спомни за реакциите на Розамунда, когато за първи път откриваше света на Холивуд. След като стигнаха до къщата му, той помоли шофьора да го изчака двайсетина минути, за да се договори с Горо за бъдещите им действия и после да го откара в офиса му. После го накара да отвори багажника, за да си приберат дисагите.
Но влизането на Барди в собствения му дом доста го затрудни, понеже ключовете за него се намираха в двореца в Славна Победа, а самото Обединено Кралство в друг свят. Освен това беше забравил кода на алармената инсталация, с който тя се изключваше. Сети се, че и документите, които удостоверяваха американското му гражданство също бяха при ключовете, но винаги можеше да извади дубликати. Рок разбра затруднението му и предложи:
— Да счупим някое от стъклата и да влезем вътре.
— Алармата веднага ще се разпищи, онези от охранителната фирма веднага ще довтасат и ще трябва да давам обяснения.
— Какво от това, нали къщата е твоя? — учуди се приятелят му.
— Нямам документи. А и ти не трябва да бъдеш забелязан.
— Винаги мога да се скрия някъде наоколо.
— Не е толкова лесно, сам го знаеш. Навсякъде е пълно с телекамери, които записват денонощно. Трябва да намерим някакво друго решение.
— Нали трябва да влезем вътре, а е заключено? — попита Дасо.
— Това го разбраха и бръмбарите наоколо — промърмори Горо.
— Можем сами да си помогнем — заяви младежът. — Разполагаме с портативните преобразуватели, които се употребяват за просто прехвърляне. Трябва само да си представим, че се намираме вътре в къщата, а не извън нея.
Барди го изгледа с възхищение, от този младеж наистина щеше да стане голям магьосник. После си спомни, че когато в миналото Розамунда си взе багажа и го напусна, тя демонстративно беше хвърлила ключовете си на пода, а той ги прибра и ги пъхна в първата му попаднала празна ваза. Кой знае защо, това събитие се бе запечатало в паметта му. Мина му глупавата мисъл, че ако сега я срещнеше, тя щеше да бъде също така млада, както преди петнайсет години, докато той бе остарял точно с толкова. След това мислите му направиха завой и се върнаха към проблема, който трябваше да реши. С алармената инсталация положението бе по-тежко, но можеше да изключи прекъсвача, който захранваше къщата с електричество и след това да се обади по телефона на охранителната фирма, която щеше да му съобщи и забравения код. Номерът й бе залепен върху таблото на алармата. Предполагаше, че не бяха монтирали резервен акумулатор към нея, защото едва ли го беше поискал. В къщата му никога не се бе намирало нещо особено ценно. Планът за влизането окончателно се оформи в главата му и той каза:
— Няма какво повече да се бавим, да пристъпим към предложеното от Дасо. Концентрирайте се!
Всички се оказаха в хола на долния етаж, с изключение на Горо, който остана навън и продължаваше да мижи. Барди изключи електричеството, отвори входната врата и му каза: