Гургилите Кико и Линифер пърхаха с невидимите си криле над техните протежета, наблюдаваха оживената им дейност и искрено им се радваха. Като истински гургили, те инстинктивно усещаха правилните си действия за подобряването на съдбата им. Но искат или не искат, тя щеше да подложи техните довереници на нови изпитания. И те не се забавиха да нападнат Барди.
Призовката, която му връчиха в гримьорната на студиото, падна като гръм от ясно небе. На следващия ден трябваше да се яви в съда във връзка с развода му с Розамунда. От номера на делото ставаше ясно, че тя е подала съдебна молба един ден след обратното му прехвърляне в Ландирия. Бившият крал едва сега си припомни, че в този свят притежава законна жена, с която още не се беше разведен, защото в неговия свят, това изобщо не го бе интересувало. Дори не се сещаше, че тя го беше напуснала заради лигавия Сандораг, чиито филми не можеше да понася, понеже навремето нейната постъпка го бе улеснила в намеренията му. Но сега Барди излезе на снимачната площадка с неприятно чувството, което го дразнеше. А неприятностите му щяха да продължат.
След като приключи със снимките, двама много здрави мъже го хванаха под мишниците и го отведоха насила в някаква кола, която беше паркирана пред студиото.
— Федерален агент Стийв Сантос — представи се единият от тях и се легитимира.
— Федерален агент Филип Саймън — каза другият и също разгъна служебната си карта. — Срещу вас има много сериозно обвинение. На двадесет и осмо число миналия месец, командирът на отделение за борба с тероризма Рок Свенсон е тръгнал да проведе операция във вашето студиото, по сигнал за организиране на терористична дейност и оттогава от него няма и следа. Според очевидци, самото студио е изчезнало заедно със специалната част, която е ръководил…
— Какво общо имам с това? — прекъсна го Барди и се направи на извънредно учуден. — По този въпрос вече имах разправии с представителите на застрахователя, но те ми казаха, че не изплащат компенсации за бедствия, породени от необясними явления. От изчезването на студиото си изгубих милион и петстотин хиляди долара, за толкова го бях купил на старо — продължи той да лъже, защото въпросното студио беше прехвърлено в неговия свят и все още се намираше в двора на замъка на покойния крал Рогонал, където сега управляваше Лина, жената на Рок Свенсон.
— Защо не уведомихте властите? — попита агент Сантос.
— А трябваше ли? Мислех, че застрахователната компания е много по-важна.
— Кой неин агент пристигна, за да провери случилото се? — запита агент Саймън.
— Откъде да зная, изпратиха някакъв, който си отиде и каза че ще получа официално становище, но то още не е пристигнало.
— Доста мъгляво обяснение. След това събитие ви е нямало цял месец? Къде сте изчезнали и защо?
— Любител съм на самотните пътешествия. Обичам да яздя кон, да ловя риба и да ловувам. А най-много харесвам усамотението в някоя гора, където бих могъл да опъна палатката си и да не виждам никого. Точно това и направих. Запилях се по планините — продължи да импровизира Барди.
— Може ли да го докажете? — изръмжа агент Сантос.
— Как да стане, след като обясних, че съм бил съвсем сам.
— Въпреки това, има начини да установим дали е било така — каза агент Саймън. — И внимавайте да не ви хрумне да изчезнете отново. Ще ви намерим под дърво и камък, защото FBI не обича да се шегува с никого.
— Това вече съм го чувал — отвърна Барди. — Къде мога да изчезна, след като се снимам в филм, в който главната роля е моя и хонорарът ми е над милион долара? Такова нещо би могъл да направи само някой съвършен идиот.
— Х-м-м — почеса се зад ухото агентът. — Сумата звучи доста убедително. Засега сте свободен, но ще бъдете под наблюдение. А ние всичко ще проверим.