— Дочух го, подслушвах от стълбата. За това ще помислим после, засега твоят свят се намира доста далеч.
— Прав си — въздъхна приятелят му. — Днес ми се насъбра доста. Изчакай ме, докато пристигна с Дасо, през това време приготви багажа си.
Барди влезе в гаража през кухнята и отвори дистанционно вратите му. След като изкара колата навън, забеляза, че някаква друга, която бе спряла малко по-назад по улицата, също запали мотора си и го последва, а това продължи до къщата на Горо и съвсем не изглеждаше добре. Той паркира пред нея, позвъни на вратата на магьосника и за щастие му отвори самият младеж. Барди му посочи колата без да му дава обяснения, защото се страхуваше от подслушване. Младият магьосник беше достатъчно съобразителен да не задава въпроси и бързо се настани на седалката до шофьора. След като включи мотора, Барди най-сетне му обясни какво се иска от него, след това му посочи в страничното огледало светлините на фаровете зад тях.
— О, това е много лесно — каза Дасо. — Сега ще забравят за какво са тръгнали и къде са пристигнали — Ще ги накарам да завият в първата пресечка.
Барди още веднъж мислено благодари на съдбата, че го срещна с този изключителен момък. Вече изобщо не се съмняваше, че от него ще излезе много велик магьосник.
След като стигнаха дома му, той вкара колата в гаража и затвори вратата му, после грамадният му приятел едва се събра в нейния багажник, но провеждането на тайното му преместване го изискваше. Не мина много време и те отново паркираха пред къщата на Горо. От тези, които ги бяха следили нямаше и помен.
— Продължавай да си пускаш брада и мустаци — каза Барди, след като Рок се измъкна от неудобното си укритие. — А аз ще помисля какво мога да направя за смяната на твоята самоличност. Мисля, че докато Дасо е покрай нас двамата, няма да имаш проблеми. Но за всеки случай, още утре го накарай да ти купи тъмни очила.
Докато се връщаше към собствения си дом, мисълта са забременяването на Малона го преследваше. Действително, че в неговия свят всеки крал можеше да прави каквото си поиска и да има колкото пожелае жени и деца, но моралните му устои, придобити още в Ландирия, изключително го потискаха. Това, което бе направил не беше добре прието нито в родната му страна, нито дори в Холивуд. Той се проклинаше за проявената си слабост и не знаеше как да постъпи. Същевременно чувстваше, че макар и по различен начин, обича едновременно и Хелга, и Малона. Но ако се завърнеше в неговата Америка, как щеше да скрие този факт от близките си и трябваше ли да го направи? Конфликтът в него нарастваше и трябваше да го разреши. Докато се приближаваше към къщата си, той реши да покани Малона на вечеря. На масата, на неутрална територия, щеше да издебне удобен момент, за да обсъди с нея неудобната тема.
Красивата му възлюбена прие с радост поканата, това беше първото посещение на ресторант в живота й. После Барди я настани на седалката и я откара до едно от скъпите заведения, които някога предпочиташе, където по-голямата част от персонала го познаваше. След като спря пред него, той остави ключовете на таблото на колата и кимна на служителя, който трябваше да я паркира, после поведе Малона по червената пътека, която водеше до въртящата се врата на добре осветения вход.
Докато се хранеха, тя с истинско удоволствие разглеждаше изящните прибори по масата и бързо схващаше как се борави с тях, а острият й усет отлично анализираше съставките на храната и вкусовите й качества, което разширяваше възгледа й за нейните бъдещи кулинарни занимания.
Загрижен за предстоящата тема на разговор, Барди наблегна на силният алкохол, който пареше по небцето му и загряваше вътрешностите на неговото тяло, след това се просмукваше в кръвта, за да замъгли и отпусне напрегнато му съзнание.
По време на разговора с нея, той се разпростря върху местните навици и приетият начин на държане, после нагази в по-дълбоки води и спомена кои от постъпките на холивудското общество се смятат за уместни и кои за неуместни, накрая, сякаш между другото й каза за абортите, които тукашните жени извършват при нежелана бременност.
— Разбирам накъде биеш — каза Малона и остави приборите в чинията си. — Но аз ще родя сина си, който ще стане велик войн, също като неговия баща. Можеш да бъдеш спокоен, няма да ти се натрапвам като онази жена, която изгони от къщата си. За раждането на детето ми ще знаят само тези, които си решил да уведомиш и няма да ти създавам никакви семейни неприятности. Когато те срещнах за пръв път и те харесах до болка, аз поех своя риск. Доволен ли си от обяснението? От тебе искам само едно: когато си в моята страна, да ме обичаш. Ако успеем да се завърнем там, разбира се.