Обзет от гузна съвест, която дори алкохолът не можеше да заглуши, Барди хвана ръката й, повдигна я и я целуна. От погледа на Малона бяха изчезнали светлинките на хищник и в тях се бе появила някакво ново, едновременно твърдо и гальовно излъчване. Тя бе проявила разбиране, което не беше очаквал и заслужаваше повече, отколкото можеше да й даде. Природната й интелигентност и такт бяха надминали всички негови очаквания. Той си даде сметка, че такива жени се срещат изключително рядко и с нищо не бе заслужил присъствието си до нея, а този факт единствено можеше да се обясни с прищевките на гургила Кико.
Барди повика келнера, за да плати сметката и след като го направи, помогна на Малона да стане от стола си, хвана я под ръка и я заведе до колата, която вече го очакваше паркирана пред входа на ресторанта. След като се завърнаха в дома му, те осъзнаха че за първи път са сами. Нощта и милувките бързо премахнаха угризенията му, изпълниха го с чувство на свобода и той се предаде на подлудяващата го страст, която бе неспособен да преодолее.
На следващия ден Барди отиде в съда, придружен от двамата намерени свидетели и Дасо, на когото обясни целта на процедурата. Оказа се, че Розамунда не беше изтеглила молбата си за развод, но бе добавила към нея големи парични претенции. Тогава младият магьосник се развихри и създадените от него мисъл форми бързо парираха действията нейния адвокат, който започна да пелтечи несвързано. След това вниманието му се насочи към съдебните заседатели и съдията.
Делото приключи за около петнайсет минути и Барди получи развод. Претенциите на Розамунда не бяха удовлетворени и тя излезе от залата, бледа като платно. Всъщност бившата принцеса най-после си намери това, което отдавна си беше търсила, за да изчезне окончателно от живота му.
На излизане от съда, Барди случайно мярна физиономията на човек, който вървеше по улицата, а тя се оказа неприятно позната. Принадлежеше на Бени Гонсалес с прякор Коко, съмнителният посредник при доставката на патроните, преди второто им завръщане в Ландирия. Навремето той го бе свързал с дон Вито Ламперони, който от своя страна го беше предал на Федералното бюро за разследване и вместо да му изпрати уговорените за петстотин хиляди долара наемници, му сервира отделението за борба с тероризма, ръководено от Рок Свенсон. Фактически дон Вито му бе откраднал тази сума, която не беше малка, а единственият човек, чрез който можеше влезе във връзка с него и знаеше къде се намира, беше Коко. Барди дръпна Дасо за ръкава и се затича след него. Сякаш усетил опасността зад гърба си, дребният човек неочаквано ускори крачка, но след малко изви глава, позна го и хукна да тича.
— Спри този червей! — извика току-що разведеният крал.
Дасо се взря в бягащия силует и Коко застина на място. След това се обърна и каза с мазен тон:
— Извинявай, Бърт, но сега имам бърза работа. Някой друг ден можем да поговорим по-дълго. — Кажи ми накратко, направи ли революцията на острова, която трябваше да филмираш?
— Слушай, мръсен мошенико. Ти си знаел за предателството на дон Вито, но ме заведе при него, а той ми открадна петстотин хиляди долара и ме предаде на федералните. Не обичам мръсниците и те трябва да бъдат наказани. Тръгвай с мен и ме заведи при онзи гаден тип, защото единствен ти знаеш къде се намира. Не мога да го открия адреса му нито в телефонния указател, нито в регистрите на данъчната служба.
— Да не си луд? — изкриви се от страх лицето на Коко и мустачките му увиснаха. — Нали ако те заведа при него и си поискаш парите, той ще ни ликвидира?! Не съм виновен, че те е изиграл, на времето съвсем честно си свърших работата.
— Дасо, провери дали този лъже.
Младият магьосник се съсредоточи за момент и отвърна:
— Лъже, но отчасти. Предполагал е, че дон Вито ще те предаде, но не ти е казал, за да не си развали отношенията с него.
— Х-м-м — замисли се Барди за момент. — Хайде тръгвай, копеле. Гарантирам, че нищо няма да ти се случи.
— Барди, недей, моля те! — падна на колене Бени Гонсалес, с прякора Коко.
— Дасо, направи го послушен, както искам същото да се случи с всички, които скоро ще срещнем.
— Нямаш проблеми — отвърна младежът и Коко тръгна към колата му като куче, завързано на каишка.
След около половин час обикаляне по различни пътища, съгласно указанията на мошеника, Барди натисна спирачката и спря автомобила си пред висока двукрила врата, върху чиито колони се мъдреха телекамери. Коко се измъкна навън като сомнамбул, натисна бутона на домофона и каза няколко думи. Високите железни крила започнаха безшумно да се разтварят и Барди позна широката пътека, покрита с дребен чакъл, която водеше до трите стъпала и портала на малкия замък, изработен от скъпо дърво. Той излезе от колата, заедно с младия магьосник, направи знак на Коко и тримата тръгнаха по пътеката. Пред портала вече ги чакаха няколко индивиди с вид на горили, които държаха в ръце автоматично оръжие.