— Дасо, започвай да действаш.
— Заповядайте, заповядайте — каза любезно единият от горилите и се спусна да натисне позлатената дръжка пред тях. — Дон Вито Ламперони сигурно ще ви посрещне с голямо удоволствие.
Той ги придружи до вече познатия на Барди салон, обзаведен със старинна мебел и скъпи картини, в който отново се намираше остриганият мъж с къс врат, дебела шия и сиви очи, но този път те издаваха необикновена почуда. Беше седнал в кресло в стил «ампир» и бе самият дон Вито Ламперони, един от босовете на местния подземен свят, за когото кражбата на петстотин хиляди долара не представляваше нищо особено.
— Салваторе, какви ги вършиш! — развика се той. — Защо ми водиш хора, които не съм повикал?
Въпреки блокировките в мозъка си, под крачола на Коко се появи малка миризлива локвичка. Беше се напикал от страх. Червеният белег по лицето на дон Вито доби кървав цвят и той направо изрева:
— Изгони ги оттук, говедо такова!
— Н-н-е м-м-ога — заекна горилата. — Т-те са м-м-ного д-добри м-м-омчета.
Дасо погледна въпросително към Барди, който досега си мълчеше, но реши да проговори.
— Така ли посрещаш хората, с които си в делови отношения? — попита той.
— Какво искаш? — изръмжа мафиотът.
— Дължиш ми петстотин хиляди долара, плюс твоето предателство. Ако обичаш, извади писалката си и напиши чек на тази сума.
— К-какво нахалство?! — също заекна мафиотът и лицето му стана мораво, след това той бързо посегна към огромния пистолет, който лежеше на масичката пред него.
— Сега! — погледна Барди към Дасо.
Дон Вито насочи страшното оръжие към няколко скъпи статуетки и с няколко изстрела ги направи на малки късчета, след това опря оръжието в слепоочията си.
— Дасо, недей! — извика Барди. — Остави го да напише чека!
Мафиотът свали оръжието и го захвърли върху скъпия килим. След това по лицето му лъсна широка усмивка и погледът му стана чист и невинен, като на агне.
— Барди, едва сега осъзнах колко несправедливо постъпих с теб, но ще те компенсирам. Вместо петстотин хиляди, които ти дължа, ще ти върна един милион. Трябва да си платя за предателството.
Дон Вито се насочи към старинното писалище в дъното на салона, отвори чекмеджето му, извади от него чекова книжка и с театрален размах написа декларираната сума.
— Сега доволен ли си момчето ми? — каза той мило, след като му връчи чека — Какво още искаш да направя за теб?
— О, можеш още много — отвърна любезно Барди. — Къде се намира счетоводството ти? Искам да разбера с какви суми разполагаш и в кои банки се намират.
— Разбира се, момчето ми. Ела с мен.
Ръководителят на операцията намигна на Дасо и той го последва. Дон Вито ги заведе до една от съседните стаи, където заобиколен от няколко компютъра седеше някакъв невзрачен тип, който примигваше като плъх.
— Хайде, уважаеми, да започваме — каза Барди и отново намигна на младежа.
След около половин час, всичките «спестявания» на собственика на късия дебел врат бяха преведени на болници, благотворителни фондации и сиропиталища. Самият дон Вито изглеждаше извънредно доволен от станалото и се чувстваше отлично в ролята на много голям филантроп.
— Пак заповядайте, момчета — каза мафиотът след като ги изпрати до входната врата, където горилите му се разхождаха на четири крака и блееха като овци. — Миличкият, колко е кротък — поглади той най близкия главорез по темето.
Барди спря колата пред първата му попаднала банка, осребри чека и преведе сумата на собствената си сметка. След това пусна Коко и накара Дасо да го освободи от принудата, а изпотеният от притеснение посредник тръгна в неизвестна посока, преплитайки крака. От нервното напрежение, което бе изживял, в косата му се бе появил бял кичур.
— Дасо, трайно ли наложи мисъл формите в съзнанието на дон Вито и неговата компания?
— Съвсем трайно, шефе — отвърна Дасо с обръщението, което напоследък му бе харесало. — За теб бих направил всичко, което поискаш, винаги съм се възхищавал от постъпките ти — мярна се в очите му израз на преданост.
«Е, чак пък толкова — помисли вече забогателият крал във временна оставка. — Сигурно само аз си зная треските за дялане.»