Днешният ден сигурно беше изпаднал в по-добро настроение от вчерашния, защото не му предлагаше неприятности. Барди закара младежа до къщата на Горо, поговори известно време с Рок, като се опита да го успокои, че скоро всичко с него ще бъде наред, после се отправи към снимачната площадка.
Когато през вечерта се завърна в дома си, той стигна до простия извод, че готварските способности на Малона са нещо изключително, а усамотяването с нея повече от чудесно.
20
Бяха изминали още две седмици и снимките на «Жестоко преследване» вървяха по определения график. Барди яздеше кон, преследваше бандити и стреляше с халосни патрони, а до раздялата с влюбената в него съдържателка на публичен дом и до самотното разтваряне на силуета му в синия полумрак на падащата вечер, оставаха няколко снимачни дни. Федералните агенти го посетиха още веднъж, но с помощта на Дасо, Барди направо ги отказа да се занимават с него и случаят се отправи в архивите на Федералното бюро за разследване под графата «неразрешени произшествия от втори тип». Там се намираха и други случаи на необясними явления, които включваха не само изчезването на хора, но и на яхти, самолети и кораби, така че загадките само се увеличиха с една повече.
Рок Свенсон обрасна с достатъчно косми по лицето, сложи си цветни контактни лещи и реши да излезе от анонимност. След това Дасо гордо седна зад волана на колата на Горо и заедно него се отправи към студиото на Барди, с намерението да го разнообрази, защото грамадният мъж ставаше все по-унил. Той вече разполагаше с необходимите фалшиви документи на името на Пери Янсон, за чието «издаване» отидоха доста пари, но те бяха така прецизно изработени, че едва ли можеха да бъдат отличени от истинските. Младият магьосник бе спомогнал за последвалата им регистрация от страна на съответните власти и неговото присъствие беше парирало задаването на излишни въпроси. Но с всеки изминат ден, Рок ставаше все по-нервен, раздялата със сина му и останалата част от семейството му, направо го съсипваше.
Обратно на него, Дзог се опиваше от естеството на работата си и почти не излизаше от специално пригоденото за него студио, където заедно с Пипо подготвяше острите каламбури, годни да разсмеят и умрелите.
Приятното усамотение на Барди и Малона приключи, поради зачестилите посещения, които не можеха да откажат. Откакто Дасо успешно беше положил изпита си и бе получил шофьорска книжка, оттогава той всяка вечер им водеше на гости Горо и Рок, които изпитваха нуждата да се намират в тяхната компания. Малона им сервираше вкусна храна, а Барди силни питиета, след това и двамата се присъединяваха към разговорите, които обикновено се въртяха около начина за завръщането им в Теночтан.
През тази вечер, темата не беше по-различна.
— Е, докъде стигнахме с изводите си? — попита Барди, който стоеше на централното място на масата.
— До никъде — каза Рок умърлушено. — Силата на преобразувателите, с които разполагаме е малка, ако направим опит да направим прехвърляне с тяхна помощ, има опасност да попаднем кой знае къде. Самият ти каза, че атлантите разполагали с много по-мощен уред, с който се разпореждал главният им килог, впрочем ние вече го изпитахме на гърба си.
— Предлагам да направя самостоятелен преход — заяви внезапно Дасо. — Напоследък чувствам уменията си извънредно нараснали и мога да си позволя да предприема такъв риск. След това ще се върна при вас, за да ви кажа дали съм постигнал нужния ефект. Съгласни ли сте?
— А ако изобщо изчезнеш? — усъмни се Горо. — Напоследък си станал доста полезен и липсата ти ще ни разстрои допълнително. Защо да не се опитаме да извършим прехвърлянето по традиционният метод — с компютъра и моята магия?
— Защото гургилът Кико, който на времето се материализира в замъка на бедния Рогонал, изрично заяви, че енергетичните му запаси са изчерпани и не трябва да правим повече опити в тази насока. Така ли беше Рок? Нали и ти присъства?
— Да, вярно е — потвърди унило приятелят му. — Направо не виждам изход от ситуацията. Ако искаме да осъществим тази идея, трябва да рискуваме с наличните преобразуватели.
— Няма да го позволя, докато не ми разрешите да направя опита си — заяви твърдо Дасо.
— Тогава не остава друго, освен да гласуваме — предложи Барди. — Аз съм за — вдигна той ръка.
Рок последва примера му, без много да мисли, Малона извърши същото доста нерешително, а Горо дълго се колеба, докато накрая и той повдигна своята.
Дасо извади преобразувателя и блед като платно се съсредоточи над него, после изчезна. Но не минаха и три минути, и той отново се появи пред тях в твърде окаян вид. Дрехите му бяха разкъсани и по тялото му се забелязваха грозни, кървящи рани. Той понечи да каже нещо, но се олюля и се строполи на пода. Малона грабна кана студена вода от масата, дръпна няколко салфетки и се спусна към него. Тя ги намокри и ги постави на челото му, след това хукна към кухнята, за да намери в аптечката на стената й превързочни материали, с чиято употреба любимият й вече я бе запознал.