— Компресът с вода едва ли ще му помогне толкова — отбеляза Барди и взе чаша с водка, после се доближи до проснатия младеж и отля известно количество от добрата течност в полуотворената му уста.
Дасо примлясна, задави се и отвори очи.
— Слава богу — каза Рок. — Жив е.
Младежът се надигна и седна, а Малона да започна да почиства раните му и да ги превързва.
— Казвай какво стана? — попита го шефът му. — Разбира се, ако можеш да говориш.
— Попаднах в тъмен и ужасен свят, който едва ли може да се опише. След това някакви отвратителни зверове ме нападнаха, а аз не бях взел оръжие, за да се отбранявам. С големи усилия успях да се върна тук, преди гадовете да успеят да ме разкъсат.
— Лоша работа — отбеляза Рок. — Изглежда че ще трябва да отпишем тези преобразуватели като средство за завръщане. Щом Дасо не успя да се справи, ние съвсем няма да можем. Онези типове ни погодиха страшно мръсен номер.
— Така е — съгласи се Барди. — Сигурно количеството на кристалите не е достатъчно да активират нужната енергия за исканото прехвърляне, затова то става произволно. Още утре ще изпратя част от тях за изследване в престижна лаборатория, а за целта ще използвам съдържанието на повредения преобразувател, който прибрахме от Дилмон. Ако успеем да се справим със синтезирането на тези кристали, бихме могли да натъпчем голямо количество от тях в тръба със същия размер, като онази на атлантите, която ни изпрати в съсипания аналог на Холивуд. Мисля, че Гопо я нарече излъчвател.
— Да, но не знаеш дали конфигурацията на самите кристали няма да има значение — възрази приятелят му.
— И това се надявам да разберем. Стига Дасо да схване същността им, по-скоро принципът им на действие. Той вече спомена, че почти е овладял тази материя.
— Съвсем малко ми остава да го постигна — проговори със слаб глас раненият младеж. — Чувствам, че съвсем скоро ще мога да обхвана причинноста на всяко явление.
— Дасо е извънредно способен — похвали го Горо, което досега не му се беше случвало. — Той вече ме надминава във всичко.
— Благодаря — отвърна младежът. — Подайте ми преобразувателя, ако обичате.
— Какво смяташ да направиш? — попита го Малона. — Току-що ти почистих раните и ги превързах, а те изглеждаха сякаш те бяха драли зли демони.
— Наистина бяха такива — опита се да се усмихне Дасо. — Преобразувателят ми трябва, за да премахна нанесените поражения.
— Дай му го на моя отговорност — каза Барди.
Малона изпълни искането му и малката златна пирамидка отново се оказа в ръцете на младия магьосник. Младежът се съсредоточи и изпадна в странен унес, сякаш заспа, след това превръзките и лепенките с марли паднаха от тялото му, чиято кожа остана идеално гладка.
— Страшен си Дасо — възхити му се Горо. — Демонстрира магия от най-висша класа.
Младежът се изправи и вече изглеждаше съвсем наред.
— Извинявайте, че ви причиних такова безпокойство — каза той смутено.
— Извинен си — заяви бившият му учител от името на всички. — Всъщност няма защо да се извиняваш, защото рискува живота си в името на общата кауза. Предлагам да вдигнем наздравица за Дасо, който почти е станал велик магьосник.
Всички вдигнаха чашите си и звънът им отекна в помещението. След това гостите поговориха още малко и си тръгнаха.
На другата сутрин Барди стана рано, извади компютъра си, включи интерната му връзка и започна да търси подходящо място, където би могла да извърши изследванията на кристалите. Кристалографската лаборатория на Масачузетския технологичен институт му се стори най-подходяща. Тя се намираше в другия край на континента и поради часовата разлика вече работеше. След като се свърза с нея, той се договори за заплащането на исканото изследване и поиска точният пощенски адрес. После с помощта на нож извади няколко кристала от смачкания преобразувател, които се оказаха тъмно виолетови, постави ги в малка кутийка, която намери в едно от чекмеджетата, навярно останала от бижутата на Разамунда, целуна Малона докато тя още спеше и се отправи към най-близката куриерска служба.