Точно след три дни, той получи обратна пратка, която освен изпратената мостра съдържаше и плик, в който се намираше подробно описание на извършения анализ. Кристалите бяха кварцови и в кристалната им решетка имаше включвания на различни атоми на тежки метали, които както бе обяснено, нямаха естествен природен аналог, а структурата им беше на границата на аморфната. Барди не бе много вещ по въпроса, затова попита по телефона шефа на лабораторията дали е възможно такъв тип кристали да бъдат получени по синтетичен път, но отговорът беше категорично «не». Още една от вероятните възможности за завръщане беше пропаднала. Но той не беше от тези, които се предават лесно. В главата му внезапно възникна нова идея, която всъщност бе вариант на твърде стара, но вече изпробвана и имаше шансове за успех.
През същия ден той поръча изграждането на сглобяем склад с олекотена конструкция върху терена на бившето си студио и след седмица, той беше поставен на указаното място.
Новината за невъзможността за производство на кристалите беше сломила Рок и Дасо, докато Горо изглеждаше твърде доволен. Малона също не показваше признаци на безутешност, изглежда оставането й в Холивуд напълно я устройваше по съвсем обясними причини. И все пак тя съчувстваше на любимия си, който с всеки изминал ден ставаше все по-нервен. Дасо се опита да създаде копие на един от злощастните кристали с помощта на преобразувателя, но това се оказа над възможностите му.
Снимките на «Жестоко преследване» приключиха и продуцентът Манделщайн покани Барди за участие в нов филм, но той категорично отказа, с мотива, че има нужда от почивка. През същия ден, той събра тримата си другари по съдба и им раздаде различни задачи, които включваха закупуване на лекарства, книги, компактдискове с филми и информация, няколко видео-уредби със сгъваеми екрани, специални балони за съхранение на сгъстен водород, предназначен за двигателите на колите, пакети с хартия, тетрадки и голямо количество химикалки. Списъците завършваха с бормашини, шлайфове, флексове и дискове за тях, и металорежещи инструменти. След това раздаде на всеки кредитна карта, като не забрави да обясни на Дасо как се ползва. Оставаше му да ги заведе до склада и да им даде копия от ключовете за него.
— Какво си намислил? — попита го Рок, смаян от размаха на операцията.
— Скоро ще видиш. Смятам, че прехвърлянето ще се получи. Като му дойде времето, ще ти обясня.
Приятелят му сви рамене и се вмъкна в колата на Горо, който изглежда вече подозираше нещо.
Барди се насочи към студиото на Дзог, с когото напоследък почти не поддържаше контакт. Драконът го посрещна, обзет от вихъра на гениалните си хрумвания, които минаваха през мозъчния филтър на Пипо, за да станат още по-гениални. Огромните му очи блестяха от удоволствие.
— Какво те води насам? — попита той. — Казвай бързо, че сме заети.
— Готви се за заминаване — каза лаконично приятелят му.
— Какво-о-о? — изрева драконът. — Тук ми е много добре.
— Забравили, че в другия свят имаш деца? Мона, Луна и Дорго. Кой ще се грижи за тях, ако не ти?
— Така е — призна Дзог. — Само че драконите нямат толкова бащински чувства като хората. Те по природа са егоисти.
— Забрави ли, че вече почти се сватоса с Мидрика и Констарин, които ще допринесат за възстановяването вида ти?
— С тези ли грозотии? Не можем ли да отложим прехвърлянето за по-нататък? Тук всички си живеем добре.
— Не е така. Рок извънредно страда, а Дасо трябва да се върне в средата, която е предназначена за него. В света, в който голямата магия е напълно възможна, но още не е намерила великия си реализатор.
— Какво ме интересува този доскоро пъпчив младеж? Виж, с Рок работата стои другояче, а с теб не мога да споря. Изглежда, че отново ще трябва да се пожертвам — изпусна Дзог тъжен пламък със синкав цвят. — Ще мога ли да си купя поне хладилен камион, пълен с овнешки бутове? Впрочем не зная дали ще ми стигнат парите за такова начинание. След като бях заприличал на вейка, напоследък имах доста големи разходи, за да поправя това положение, а все пак съм на хонорар.
— Виждам — отвърна Барди. — Отново си надебелял, а ще трябва да летиш поне до пещерата на сестрите.
— Крилата ми напоследък заякнаха, може и да се получи. Не каза дали би подпомогнал добрата идея за хладилен камион, пълен с овнешки бутове, е, може и да са трупове. Едно пиленце ми подшушна, че сега имаш много парици. Предполагам, че си спомняш как на времето отделих половината от моите за каузата на Ландирия и ги вложих във фонда, който създаде, а после…