— Зная, зная — прекъсна го приятелят му. — И Горо от време на време ми пее същата песен. — Ще ти купя камион и ще го напълня с овнешки мърши.
— Добре ще направиш, защото фургонът, който остана на кораба е почти празен, а в тази мизерна страна, която открихме, не знам дали има и плъхове, макар че някой ми спомена за местни сърни и елени, които така и не видях. Съвсем не ми е ясно как сестрите са оживели. Сигурно от време на време тайно са си похапвали по някоя бабичка на пределна възраст. Там, където ги намерих, не растяха дори и киселици, макар че тези полезни растения ако не те нахранят, поне утоляват чувството на глад. Та кога казваш, че тръгваме? Сигурен ли си, че ще можеш да извършиш прехвърлянето?
— Почти — каза Барди. — По-скоро имам интуитивна вътрешна увереност. Смятам да го направим в понеделник, след четири дена.
— Добре, че поне ми оставяш време за неделното предаване, което има най-голям рейтинг. Но какво да обясня на продуцента? Ами на Пипо, който ми стана толкова близък?
— Излъжи ги, че отново отиваш да се лекуваш, защото имаш сериозни здравословни проблеми. Извини се и на зрителите.
— Ще се наложи да го направя — въздъхна Дзог. — Къде ще бъде сборният ни пункт?
— Където беше и предишния път. На мястото на студиото ми построих голям сглобяем склад. Ще се побереш в него, заедно с камиона. Ще те чакам в девет сутринта, бъди точен.
— Винаги става на твоята, ала какво да те правя? С каквито се събереш, такъв ставаш — каза му драконът за довиждане.
Барди напусна студиото на Дзог и след половин час се озова при Джон Мендоса, човекът с безпределните възможности, който му бе доставил цялото военно оборудване, преди заминаването в Ландирия, с изключение на злополучните патрони на дон Вито. Барди го помоли да му намери две базуки и колкото може заряда за тях, както и стотина «лимонки», с мотива, че при снимането на филма на острова, специалните ефекти не са му били достатъчни. Мендоса се съгласи и каза още утре да смята работата за уредена, имал нещо предвид. Барди го напусна, мина през магазин в който продаваха компютри и електронна техника, закупи пет «лап-топа», няколко цифрови камери и фото-апарати, после натовари багажника на колата с промишлени количества батерии, мина през часовникарски магазин и придоби стотина часовника, като също поиска за тях резервни батерии, после посети оръжеен магазин, откъдето се снабди патрони за пистолетите, накрая мина през магазин за риболовни принадлежности и доволен от направените покупки се отправи към дома си, където сигурно го вече го очакваха другарите му по съдба. Единственото, което оставаше, бе да получи отчет за направеното от тях през изтеклия ден и след това да вечерят. А след това… Е, би могло да се предположи.
21
Очакваният ден беше настъпил. Барди обикаляше из вътрешността на склада и щателно проверяваше неговото съдържание. След като се увери, че нищо от направените покупки не липсва и дори конете са докарани, той обърна глава към групата от хора и дракон, които го гледаха с известно недоумение.
— Досещам се, че искаш да повториш номера със студиото, както стана някога, когато пристигнах в него, за да обезвредя терористи — каза Рок. — Само че сега не виждам как би се получило.
— Разчитам на моята подготовка и твоето съдействие — отвърна приятелят му. — Горо също трябва да се включи, заедно с най-важното лице, необходимо за успеха на прехода ни в другия свят.
— Кого имаш предвид? — запита грамадният мъж.
— Твоят лангедон, Линифер. Нали Кико каза, че го е прикрепил към теб, а той му е родственик, следователно също е вид гургил. Кико изрично заяви, че след няколкото предишни прехвърляния, осъществени с негова помощ, е изчерпал лимита си от енергия, с който всеки гургил разполага, но това не се отнася за роднината му Линифер. Така че преди да пристъпим към действия по прехвърлянето, помоли му се искрено да ни съдейства. Направи го мислено, ако се притесняваш да го кажеш на глас. Не зная защо, но чувствам, че твоята молба ще помогне отново да срещнем близките си, а гургилите би трябвало да са отзивчиви същества. Ако те разсейваме, можеш да се уединиш се в някой от ъглите на склада.
Рок Свенсон го погледна изненадано, но от всичко, което беше видял и преживял през последните петнадесет години, усети, че Барди говори съвсем сериозно и това може би бе последният им шанс за завръщане. Освен това Линифер му беше дал знак за присъствието си, когато на вечерята в двореца на Славна Победа материализира доста банани без помощта на преобразувател. Русокосият гигант въздъхна и се отправи към едно от указаните места. След това устните му беззвучно се размърдаха.