Барди взе един от новозакупените компютри, включи го и отвори файла със заглавие «Пребиваване в Холивуд», в който предишния ден беше описал перипетиите на всички, по време на престоя им в Холивуд, отново кликна с курсора върху «File» и щракна два пъти с него върху «Save As», след което написа в прозорчето «Завръщане в Теночтан». Този път леко бе променил тактиката на прехвърлянето, но по същество тя си оставаше същата. Сега му оставаше само да кликне върху бутона «Save», но все още липсваше произнасянето на заклинанието и евентуалното съгласие на Линифер.
— Горо, извади прословутата си книга и се приготви за прочитането на нужния текст — каза той.
— Няма да стане — каза магьосникът и очите му се навлажниха.
— Какво искаш да кажеш?!
— Реших да остана тук, дойдох само за да се сбогувам с вас. От сега нататък Дасо ще ме замества, но за да стане пълноправен магьосник, ще трябва да се закълне със страшната клетва на Мордолох, повелителят на магьосниците.
— Добре ли обмисли решението си? — попита Барди. — Тук нямаш приятели и никой няма да те погледне, ако закъсаш със здравето, а годините ти съвсем не са малко.
— Зная това и доста се привързах към вас, но искам да свърша земния си път на топло, уютно и спокойно място. Не желая повече битки и студ, стигат ми. Дасо е много по-способен от мен и едва ли повече ще имаш нужда от уменията или съветите ми. Оставям ти и авоарите си в трезора на замъка в Славна Победа.
— Ще ми липсваш — призна Барди. — Освен това правиш голяма жертва.
— И ти ще ми липсваш, но този път няма да отстъпя от взетото решение.
— Защо е необходимо Дасо да се закълне? — попита учудено Малона. — Той и без това е станал отличен магьосник.
— Защото Мордолох дава способността и таланта, моето момиче, но ако те не се употребяват правилно, може и да ги отнеме. Един истински магьосник никога не трябва да се опива от могъществото си и да го използва за користни цели. Едва тогава ще остане такъв. Дасо, готов ли си да започнем?
— Да — отвърна младежът. — Но досега не знаех за съществуването на такава клетва. Наистина ли е необходима?
— Тя е обезателна — отвърна Горо. — Готов ли си да повтаряш след мен? — извади магьосникът древната си книга и я разтвори на последната страница, където беше пъхнал някакъв лист.
— Да — отново потвърди Дасо, който вече изглеждаше смутен.
— Аз, Дасо, верният роб на Мордолох, повелителят на магьосниците се заклевам…
— Аз, Дасо, верният роб на Мордолох, повелителят на магьосниците се заклевам…
— … никога да не пристъпвам позволеното от морала на обществото.
— … никога да не пристъпвам позволеното от морала на обществото.
— Да помагам на бедните и да защищавам онеправданите, да не се възгордявам и да бъде верен на краля си…
— Да помагам на бедните и да защищавам онеправданите, да не се възгордявам и да бъде верен на краля си…
— … и ако изневеря на клетвата си, демоните да ме изгорят като прилеп над силен огън, и от мен дори спомен да не остане!
— … и ако изневеря на клетвата си, демоните да ме изгорят като прилеп над силен огън и от мен дори спомен да не остане!
— Честито — каза Горо и прегърна момъка. — Сега вече си пълноправен магьосник. Връчвам ти и книгата за заклинания, най-ценното, което имам.
— Не мога да приема такъв скъп подарък. Зная съдържанието й наизуст, а тя ти е необходима за престиж пред клиентите.
— Младежът е прав, не може да ти отнеме такава скъпоценна вещ — каза Барди. — Между другото, ти полагал ли си такава страшна клетва?
— Има ли значение? — тросна се Горо, важното е, че Дасо се закле, ако разбра защо го направих.
Барди се приближи към него и го прегърна.
— Разбрах и ти благодаря — пошушна той в ухото му.
Старият магьосник се бе опитал за последен път да му бъде полезен, понеже ако поискаше, Дасо би могъл да манипулира всеки, дори и него. А подобна мисъл изобщо не трябваше да минава през главата му.
— Готов съм — върна се Рок при тях. — Ако изобщо съм успял в молбата си.
— Какво се мотаете? Омръзна ми да стоя до този хладилен фургон и да мисля какво има във вътрешността му — обади се Дзог от вътрешността на помещението.
— Ела да се сбогуваш с Горо — повика го Барди. — Той реши да остане в Холивуд.
Драконът се приближи до групата им, като внимаваше да не настъпи някой без да иска, после раздвоеният му език изхвръкна и близна старият магьосник по бузата.