— Сигурно е било точно така, момчето ми — каза Барди. — Атлантите са провели могъща психотронна атака, която е блокирала мозъчните ти възприятия, но едва ли ще имат възможността да я повторят. — Ела да те прегърна!
— Защо? — учуди се синът му, вече долепен до гърдите му. — Какви са тези изблици на нежност по време на битка, която още не е приключила.
— Беше възможно да не се видим повече — каза Барди. — Всъщност, докато си усещал, че нещо ти се губи, аз съм се намирал в друг свят, където прекарах много по-дълго време. Но донесох оттам доста неща.
— Затова ли и Рок прегръща Нилс? А нещата, за които говориш, сигурно се намират в онази странна метална къща, встрани от артилеристите. Струва ми се, че преди малко я нямаше.
— Така е. Сега се връщай в ариергарда, тук ни остава още малко работа.
— А Горо къде е?
— Няма повече да го видиш. Остана в другия свят.
— В Холивуд ли? Той все ми говореше за него.
— Точно там. Дано да се чувства щастлив.
— Жалко, двамата често имахме интересни теми на разговори.
— Тръгвай обратно, после ще поговорим за него. — Рок, извикай Басото и Ерик, предстои ни влезем в двореца с десантните групи. Комтуните и Дасо също ни трябват.
След няколко минути, те нахълтаха в тъмните отвори на входовете и потънаха в дълбочината на голямата сграда, без да срещнат съпротива. Нарамили базуките и запасени с «лимонки», Барди и Рок предпазливо напредваха в полумрака на неизвестното пространство. Десантниците ги следваха неотстъпно, с готови за стрелба арбалети. Странното шествие завършваше с групата на комтуните и младият магьосник, които следяха за появата на тъмни мисъл форми.
— Ще стреляте само ако бъдем нападнати. Всички атланти, които се намират тук, трябва да бъдат взети в плен.
Те обходиха помещенията на приземния етаж на двореца, но срещнаха само няколко уплашени прислужници. След това слязоха по една от стълбите, която водеше към огромните подземия, тръгнаха по централния им коридор, осветен от вече познатите магически глобуси и откриха една от залите с донори, споменати от Дилмон. Осветени от слаби светилници, нещастните жени пъшкаха върху наблъсканите един до друг матраци. В помещението миришеше на урина и човешки нечистотии.
— Излизайте навън, свободни сте — каза Барди, но те изглежда не го разбраха. Той вдигна една от тях, посочи изхода и я подбутна да излезе. Жената покорно се подчини, личеше че не притежаваше и капка собствена воля. Кралят повтори същите действия със следващата, която не показа по-различно държане. Едва след намесата на комтуните, останалите най-сетне разбраха какво се иска от тях и тръгнаха вкупом към изхода.
— Съзнанията им бяха натъпкани с черни мисъл форми — отбеляза Дасо. — Но ние ги припокрихме.
Същата история се повтори в двете съседни зали, оставаше третата, която по всичко изглеждаше, че се намира бърлогата на врага. Тя беше здраво залостена с дебела дървена врата. Рок даде знак на десантниците да се отдръпнат и стреля с базуката, вследствие на което преградата пред него стана на трески. Десантниците нахлуха във вътрешността на помещението, което се оказа огромно и много добре осветено с магически глобуси. Край стените му се забелязваха многобройни масички, върху които се намираха преобразуватели, стъкленици с тъмни течности и други предмети със съвсем неизвестно предназначение. В противоположния край на голямата зала се бяха скупчили стотина кривокраки човечета, облечени в бели роби. Вероятно бяха учените, за които бе споменал Дилмон. Повечето от тях трепереха от страх.
— Ето ги великите радетели на чистата раса — каза Барди. — Още малко им остава да се насерат, след като вероятно вече са се напикали. — Дасо докарай някой от тях, за да научи езика ни под твой контрол. Например онзи, по-високия изрод, който изглежда техен началник, защото има златна лента на челото си.
Младежът изпълни нареждането и треперещото същество се доближи до тях. Барди му подаде една от пирамидките и направи необходимите жестове, за да разбере какво се иска от него.
— Можеш ли да говориш на моя език? — попита го той след малко на ландирски.
— Да — отвърна нещастникът.
— Как се казваш?
— Не е прието да съобщавам името си.
— Тогава си измисли някакво.
— Наричай ме Рилон, магистър на сложните науки.