— Колко прави двайсет и пет по двайсет и пет? — попита го Барди подигравателно.
— Шестстотин двайсет и пет — отвърна човечето. — Защо ми задаваш такива прости въпроси? А ти откъде се взе, за да унищожиш плода на целия ни труд?
— Откъдето трябва. Кажи на останалите ти сънародници, че ще запазя живота ви, но от днес нататък сте мои пленници. При най-малко неподчинение, ще ви убивам като кучета, каквито сте всъщност.
— Ние сме представители на велика раса, какво е куче?
— Всъщност е много благородно животно, но изразът е такъв. Добре, ще ви убивам като прасета. Не, и прасето е интелигентно същество. Ще ви смачквам като хлебарки, това сигурно е най-точния израз. Тези инсекти са заслужили презрението на хората, поради навика си да се завират там, където не трябва, затова ги изтребват.
— Ние не сме хлебарки — възрази атлантът.
— Така е, вие сте нещо по-гадно, но в момента не се сещам за друго сравнение. Хайде, измъквайте задниците си навън.
— Как да измъкна задника си? — продължи с тъпите си въпроси кривокракият началник. — Той си е на мястото.
— Всички излизайте навън, без да пипате нещо по масичките — каза Барди. — Само някой да се протегне и ще му счупя ръчичката.
Този път сигурно беше по-ясен, защото все още уплашените кривокраки човечета започнаха да излизат от залата.
— Къде ще ги настаним? — попита Рок. — Доста са.
— По стаите в горните етажи на двореца, те сигурно и преди са били заети от тях. Ще ги охраняваме и ще трябва да ги храним. Ела с мен, трябва да продължим с огледа, макар че не вярвам да срещнем повече изненади.
— Нека за по-сигурно ще вземем с нас Дасо, Ерик и Басото. Но преди това нека да съберем инвентара на атлантите, защото виждам, че повечето им принадлежности са със златно покритие и ще привличат нездрави погледи, а някои от тях може да представляват неподозирана ценност — предложи приятелят му. — В раницата си имам празна торба, мисля, че ще ги съберем в нея. След като я напълним, предлагам да я оставим в един от багажниците на колите, където ще бъде на сигурно място. Няма да сбъркаме, ако заключим и самия склад.
— Правилно разсъждаваш — съгласи се Барди. Ще кажа на Дого да постави охрана пред него.
Двамата вкараха в торбата инвентара на атлантите, без да приберат стъклениците им, занесоха я в склада и след като я заключиха в един от багажниците, се върнаха в двореца, за да продължат с огледа на горните етажи. С изключение на тръбата, която лежеше смачкана на статива си зад огромния отвор направен от базуките и гюлетата и разкъсаните тела на главния килог и мандалоните му, които лежаха около нея, по останалите помещения липсваше присъствие на атланти. За един дворец, подредбата на стаите беше доста елементарна. Матраци, масички, кани, нощни гърнета с похлупаци, възглавници и рогозки. Дори нямаше столове за сядане. Великите радетели на чистата раса не се оказаха хора на лукса. Барди извика Бино и Заган и им нареди да разпределят скупчените във фоайето на двореца пленници по по-големите помещения и да поставят охрана. След това задно с Рок подбраха няколко по-малки стаи за себе си и децата, и се насочиха към вътрешния двор. Между стената и основното тяло на двореца имаше няколко пристройки, в които се оказаха готварници. Кралят повика Малона и я помоли да се заеме с ръководството на персонала им. Тесният коридор покрай кухните водеше до една единствена трапезария с ограничен брой места. По всичко личеше, че бившите обитатели на голямата сграда са се хранили в нея на смени.
Барди се раздели с приятеля си, отново излезе на площада, където бойците му вече разполагаха лагера си и установи, че войните на Мокатек липсваха. Най-вероятно бяха плъзнали из града, за да извършат обичайните си грабежи. Внезапно му мина мисълта, че от съюзници, те лесно биха могли да се превърнат във врагове и той се замисли за бъдещото управление на завладяната територия, което трябваше да почива на строги принципи. От една страна хората на Мокатек не трябваше повече да ограбват мирното население, от друга всякакви спорове с тях бяха напълно нежелателни. Новите земи изискваха нови попълнения от негови войски, но това изискваше време. Някои от местните хора също можеха да бъдат обучени за военна служба, този път без да бъдат зомбирани. Във всеки от завладените градове трябваше да се организира гарнизон, който да брани жителите му от нежелани нападения. При конфликт, комтуните на Мокатек също биха могли да се превърнат в страшен проблем, с който дори и Дасо едва ли би могъл да се справи. В съзнанието на Барди постепенно се оформи някаква временна схема, която може би щеше да проработи. Тази вечер той обезателно трябваше да поговори с вожда на патлоките, за да се опитата да постигне разбирателство.