Кралят яхна Буцефал, който беше изведен от склада, заедно с останалите коне и тръгна да обхожда поставените постове, понеже някоя нова изненада от страна на атлантите би била твърде неприятна. Докато извършваше проверките, той си помисли, че рано или късно, те все някога щяха да се появят. Върховният им килог сигурно щеше да се заинтересува от съдбата на своите сънародници, с които досега вероятно бе осъществявал редовна връзка, а това можеше да доведе до нови изненади. Засега планът на неговите учени предполагаше поставяне на условия и това беше главната причина, животът им да бъде запазен. Освен това Барди имаше сериозни намерения, относно бъдещото производство на техните кристали. Ако усвоеше тяхната технология, прехвърлянето в други светове нямаше да представлява значителна трудност. Нямаше да се нуждае от компютър, нито от магиите на Горо и помощта на Линифер. Дасо беше достатъчно умен, за да вникне в принципа на прехвърлянето и да обучи в него други лица, които да заместят мандалоните на главния килог. Но засега това бяха само мечти, неразривно свързани с грандиозните му замисли.
Той се представи неговата бъдеща Америка — индустриализирана, процъфтяваща и чиста. С термоядрени централи, произвеждащи евтина енергия, с мрежа от широки магистрали, изпълнени от превозни средства, които не произвеждат вредни емисии, с роботизирани ферми за добитък и автоматично обработвани земни площи, със заводи, които бълват изтънчена електроника и уреди за бита, като използват без отпадъчни технологии, с летящи машини, които за няколко часа стигат до Славна Победа; със задоволен и интелигентен народ, който живее в екологично чиста среда и има достатъчно свободно време, за да се занимава с изкуства, а съществуването на мафиоти, политици и Федералното бюро за разследване, щеше да бъде лишено от смисъл. В тази страна на мечтите му щеше да се намира грамаден киноцентър, пред който Холивуд би изглеждал като детска играчка. После той си помисли, че остатъкът от живота му едва ли би стигнал да осъществи бляновете си и изпита тъга. Засега трябваше да се задоволи с реалността на настоящето.
След като завърши инспекцията, кралят се убеди, че както винаги досега, Дого блестящо се беше справил със задълженията си. Той се върна на площада, срещна се с него и му нареди да направи списък на бойците, които не бяха женени. Именно те щяха да съставят ядрото на гарнизоните, които беше замислил. След това крал Барди слезе от коня и се отправи към избраната от него стая, за да си отпочине от днешният напрегнат ден.
Същата вечер, той направи тържествена проверка и раздаде награди на отличилите се бойци, като им връчи част от часовниците, закупени в Холивуд и им обясни как се борави с тях. След това покани Мокатек на вечеря и също му подари часовник, над който вождът доста се пули, но остана очарован от сигнала му за събуждане. Барди проведе уморителен разговор с него и успя да постигне споразумение, след като надълго и нашироко му обясни предимството на плащането на данъци пред плячката от нападения и му обеща половината техните постъпления да отиват за него, но при условие, че остави комтуните си в Теночтан, а останалите войски прибере по селищата си. Кралят не му поясни какъв ще бъде размерът на тази половина, защото и той самият не знаеше количествата от стоки и зърнени храни, които щеше прибира от завоюваните градове и селата около тях. Данъците щяха да бъдат в натура, народите, които обитаваха неговата Америка, все още не бяха стигнали до идеята за техния паричен еквивалент. По-важното беше, че Мокатек остана доволен. След това вождът го попита дали ще остане в столицата, но Барди му каза, че ще остави в нея Дого, защото трябва да свърши някои работи в собствената си страна и едва след това ще се върне. От по-нататъшния разговор с вожда стана ясно, че Мокатек изобщо няма амбиции да притежава върховна власт и съвсем чистосърдечно му обеща да изпраща военна помощ, ако това се наложи. Противно на първоначалните очаквания, той се оказа доста свестен и коректен човек. По време на вечерята, двамата скрепиха дружбата си с безбройни купички от слабото местно алкохолно питие и дълго се тупаха по гърбовете, преди да паднат под масата, защото все пак успяха да се напият. След това Рок, Малона и Дасо ги завлякоха до стаите им, където юначните предводители потънаха в здравословен сън.
22
На следващия ден, кралят се събуди с мисълта, че незабавно трябва да посети тоалетната, после се огледа и се сети, че тук няма такава. Той използва гърнето, което му навя стари спомени за Ландирия, погледна датата на часовника си, нагодена към календара на този свят и установи, че е крайно време да се прибира в Обединеното Кралство, където го очакваха кралица Хелга, дъщеря му Мейла и хилядите натрупани по време на отсъствието му проблеми. От момента, в който дванайсетте кораба бяха вдигнали котви, за да се отправят към Америка, беше изминала половин година.