Ъглите на устата му се извиха подигравателно.
— Дали ще казваш не и когато станеш моя съпруга?
— Винаги!
Мъжът се изсмя горчиво, освободи я и скочи на крака. Застана над нея и проговори заплашително:
— Не мисля.
— Мислете, каквото си щете.
— Ти имаш езика на вещица — или на усойница.
— Според други хора езикът ми е сладък като мед.
Очите му блеснаха.
— Според кого?
— Според онези, които уважавам… и обичам.
— За кого си сладка като мед?
Тя вирна упорито брадичка.
— Това не ви засяга!
— Все едно — проговори след кратка пауза Ролф. — Скоро ще ме засяга лично, и ще сложа край на нахалството ти.
Сейдри с мъка преглътна хапливата забележка, която напираше на устните й. Той я дръпна грубо да се изправи, тя изруга и се изтръгна от силните му ръце.
— Усойница — промърмори като на себе си той.
— Върнете се при вашата курва — изсъска вбесено тя.
— Вече не ми е нужна.
Сейдри скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа унищожително.
— Ах, така ли?
Мъжът се усмихна студено.
— Отсега нататък ще се занимавам само с теб. — Гласът му омекна, очите му блеснаха. — Ела при мен, Алис.
Сейдри загуби ума и дума.
— Ние с теб скоро ще станем мъж и жена. Не можеш да го промениш. Примири се със съдбата си. Ела при мен. — Гласът му беше мек като коприна.
— Не.
— Покажи ми добрата си воля — още по-меко каза той.
— Но аз нямам добра воля!
— Помисли си. Знам, че не си глупава.
— Няма!
— Това означава ли, че ще продължиш да се бориш с мен?
— Да — отговори с отчаяно упорство младата жена.
Очите му блеснаха.
— Е, ще видим.
5
— Какво си направила с него?
Сейдри стоеше зад Ролф, който се бе привел над спящия Гай. След малко норманинът се изправи и се обърна към нея с мрачно лице.
— Отговори ми, жено.
Тя се отдръпна назад. Сърцето й биеше като безумно. Ролф направи крачка към нея.
— Нищо! — изплака отчаяно тя.
Преди да е успяла да се раздвижи, ръката му се сключи около китката й.
— Сложила си нещо в бирата! Какво?
Този мъж беше хитър, тя трябваше да го запомни.
— Само прахче за сън — отговори сърдито тя. — Скоро ще се събуди.
Ролф я пусна.
— Има ли и други действия?
— Ще бъде малко замаян, нищо повече.
Искрящият от гняв поглед на норманина й даде достатъчно ясно да разбере, че беше постъпила умно, като не бе причинила сериозна вреда на другаря му.
— Откъде взе прахчето?
Сърцето удряше като чук в гърдите й. Тя се изчерви. Отстъпи още една крачка назад. Едва тогава видя хората му, които бяха заели позиции наоколо и я дебнеха. Един прошепна „вещица“, друг промърмори нещо за злия й поглед, трети изруга полугласно. Зачерви се още по-силно.
— Дай ми сънотворното, Алис — повтори Ролф. — Дай ми го веднага.
— Нямам повече — отговори бързо Сейдри.
Мъжът я погледна пронизващо, после стисна ръката й, издърпа я грубо в палатката и спусна платнището. Безкрайно облекчена, Сейдри вдигна очи към кожения покрив. Единственото й желание беше да стои колкото се може по-далече от норманина. Тя чу как той заповяда на хората си да се оттеглят за почивка. Изведнъж огромната му фигура застана пред нея и й вдъхна чувството, че е джудже. Той изпълваше цялата палатка. Сейдри пое шумно въздух.
Ролф направи още една крачка към нея.
— Какво правите? — попита остро тя и се отдръпна към стената, за да бъде по-далече от него. Но разстоянието помежду им не беше и половин метър.
Ролф не отговори. В полумрака тя различаваше само очертанията му поне докато запали факлата. Забучи я грижливо в земята, за да стои отвесно, и се обърна към нея.
— Трябва ли да повторя въпроса си?
Само да можеше да се скрие някъде.
— Алис.
В тази единствена дума се криеше грозна заплаха.
— Излъгах ви! Това беше проклятие. Вие ме принудихте да го сторя. Ще произнеса проклятие и над вас!
Мъжът се усмихна. Развеселена усмивка, която не беше очаквала от него. Той не й вярваше. Не вярваше, че е вещица. Сейдри беше разочарована и едновременно с това изпита облекчение.
— Може би — заговори бавно той и очите му заискриха — вече си ме проклела… или омагьосала?
— Не ви разбирам.
— Ти ли ми прати неестественото и безбожно желание, което изпитвам към теб?
Тя се притисна към опънатата кожа. Искрите в очите му се превърнаха в пламък.
— Не!
— Така ли? Значи не си ме омагьосала?
— Не, кълна се!
— Не ти вярвам. — Ръцете му се стрелнаха към нея. Тя знаеше както ще последва, въпреки това се смая от бързината му. Даже да бе успяла да му се изплъзне, нямаше къде да избяга. Той я притисна към себе си, тя усети топлия му дъх, горещината на тялото му.