— Милорд? — повтори с треперещ глас тя.
— Ако имаш да кажеш нещо, слушам те — подкани я с леден глас той.
Значи я мразеше, както и преди. Никога нямаше да й прости. Думите на Гай отекнаха в главата й. „Той има много строги представи за дълг и вярност. Никога няма да ти прости предателството.“ Освен това Гай беше казал, че господарят му не е от мъжете, които могат да обичат една жена. Тя беше глупачка, защото го обичаше, жалка, нещастна глупачка! Сейдри преглътна мъчително.
— Какво става? Защо в замъка цари мъртвешка тишина?
Мъжът се усмихна злобно.
— Ти май искаш отново да извършиш предателство! Да не мислиш, че като се позабавлявах с теб, ще ти разкрия тайните си? — Смехът му отекна болезнено в ушите й. — Ама че си глупава!
Сълзи замъглиха погледа й и едва разбра какво й каза той.
— Каквото и да се случи утре, помни, че ти е забранено да напускаш тази стая.
Сълзите й потекоха неудържимо, тя извърна лице и не се постара да вникне в смисъла на думите му. Ролф добави съвсем тихо:
— Няма да ти се случи нищо лошо, Сейдри. — Но тя изобщо не чу последните му думи.
Усещаше само безмерно отчаяние, от сърцето й капеше кръв. През цялото време си задаваше ироничния, но и глупав въпрос, как е възможно сърцето й да се разкъса за втори път.
58
Саксонците бяха скрити зад последните дървета на гората. От другата страна на рова беше тайната вратичка в крепостната стена. Шестдесет мъже клечаха на земята, никой не се помръдваше, никой не издаваше звук. В последния час преди зазоряване цареше черен мрак. Моркар пропълзя към брат си.
— Време е — проговори с твърд глас Едуин.
Моркар се усмихна, очите му засвяткаха въодушевено. Братята се прегърнаха сърдечно. Едуин се отдръпна пръв. Моркар се ухили.
— Скоро започваме — прошепна той. — Но къде е Алби?
— Тук — отговори мъжки глас и Алби се измъкна от храстите.
Едуин удари двамата по гърбовете.
— Бог с вас! — прошепна с надежда той.
Моркар стисна ръката му.
— Напред към победа! — Той хукна да бяга през откритото поле, следван по петите от Алби. Двамата скоро бяха погълнати от черната нощ.
Щом стигнаха до рова, който заобикаляше замъка, Алби подаде на Моркар края на въжена стълбичка. Моркар навлезе в студената вода, изкриви лице, но смело се потопи и заплува към другия бряг. Щом стигна оттатък, той закрепи края на стълбата за една греда, която стърчеше от стената. След десетина минути поне дузина саксонци вече бяха прекосили рова.
Когато половината воини се събраха под стената, небето на изток започна да просветлява. Моркар събра хората си.
— Къде е Алби? — попита той и се огледа за верния си спътник.
Никой не знаеше какво е станало с младия мъж и в сърцето на Моркар пропълзя лошо предчувствие. Но не биваше да се колебае повече. Трябваше да влязат в крепостта преди разсъмване.
— Тръгваме! — заповяда той и извади меча си.
Вратата бе отворена и Моркар се усмихна; щеше да благодари на Бет по обичайния си начин. Промъкна се пръв през тесния отвор, ала не бе направил и четири крачки в двора, когато видя блясък на оръжие. Засада! Предателство! Но вече нямаше връщане назад.
Моркар се хвърли срещу нападателя с вдигнат меч и усети как острият връх на противниковото оръжие се заби в рамото му. Изведнъж се надигна оглушителен шум. От всички тъмни ъгли на двора изскочиха нормани и се хвърлиха върху влезлите. Моркар се биеше като обезумял. Мечът му непрекъснато потъваше в мека плът. Но една дума, по-остра от всяко оръжие, режеше ума му — предателство. Някой ги беше издал.
Едуин се биеше сред бъркотията във вътрешния двор. Навсякъде около него витаеха смърт и гибел. Навсякъде лежаха заклани саксонци, но около дузина рицари все още се държаха здраво и се биеха за живота си. И Едуин знаеше, че са били предадени.
Той прониза сърцето на един неприятел, но в следващия момент усети остра болка в бедрото. Обърна се рязко и се нахвърли върху следващия нападател, мрачно решителен и ожесточен. Тогава го позна. Гай дьо Шант, съпругът на Сейдри.
Едуин парираше удар след удар, сръчно и силно. Гай беше целият в кръв, но и с Едуин беше същото. Остриета на мечовете се удряха със звън. Гай беше изтощен и раната на рамото му кървеше силно. При следващия удар на Едуин норманинът политна към стената. Без да се колебае, Едуин разпори корема му.
Той не изчака, докато Гай падна, хъркайки, на земята, а веднага се върна в центъра на страшната битка. Погледът му напразно търсеше, но не можеше да открие Моркар сред биещите се.
Трябваше да избягат, докато все още беше възможно. Тази битка беше загубена, но имаха надежда за нов бунт, надежда за по-късна победа. Едуин се огледа и видя, че се намира съвсем близо до кулата, където беше затворена сестра му.