Погледът на Ролф я прониза като остро копие.
— Онова, което й трябва, е съпруг и легло, за да проумее къде е мястото на жената. — Очите му се присвиха. — Гай, тя е знаела, че бунтовниците намират убежище тук. Една красива жена е много подходяща за пренасяне на тайни послания, не намираш ли? Виж дрехите й! Дошла да лекува свинята! Според мен се е преоблякла като селянка и е дошла да предаде вест на скъпите си братя, предателите! Много хитро, от нейна страна, да предположи, че няма да повярвам в откровеното признание, че е шпионка.
— Исусе… — прошепна стреснато Гай, и двамата рицари отново се обърнаха към жената. Сейдри сведе поглед и се престори, че не е разбрала. Но бе запомнила всяка дума. Защо, за бога, не си беше мълчала? Как можа да се нарече шпионка, и то само заради едно моментно настроение? Намираха се във война. Какво щеше да стане сега с нея? Може би беше ценна за норманите като заложница и докато вярваха, че тя е Алис, нямаше да я измъчват. Но ако наистина я сметнеха за шпионка… И какви бяха тези приказки за съпруг и легло? В гърдите й отново се надигна лошо предчувствие.
— Моята съпруга не шпионира срещу законния си крал — заговори остро Ролф. Пламтящият му поглед я изгори.
Сейдри го погледна слисано.
— Не ви разбирам.
Чертите на лицето му отново се изостриха. Не беше свикнал на такава липса на уважение от страна на жените.
— Скоро ще ме наричате „повелителю“ — изръмжа той. — Все едно дали това ви харесва, или не.
— Никога! — изкрещя възмутено Сейдри.
— О, да — възрази студено той. — Скоро ще ни венчаят, уважаема. Скоро ще станете моя съпруга. — Лицето му отново се озари от усмивка.
3
Графската дъщеря Алис и имението Елфгар бяха награда за дългогодишната вярна служба на Ролф към неговия крал.
Само преди седмица, когато Ролф се върна от битката, окървавен и изтощен, Уилям гневно се разхождаше напред-назад в палатката си. Кралят също беше запотен и изморен от сражението, в което норманите бяха освободили Йорк от саксонците и бяха отблъснали датчаните към брега и корабите им. Брадатото му лице беше напрегнато и кораво и Ролф знаеше причината.
— Носиш ли новини? — попита Уилям Завоевателят.
— Саксонците са прогонени, месир.
Погледите им се срещнаха.
— А проклетите предатели? — попита мрачно Уилям.
— Не намерихме нито следа от Едуин и Моркар — отговори кратко Ролф.
В палатката бяха останали само епископ Одо, братът на Уилям, и Роджър Монтгомъри, един от най-могъщите благородници в кралството.
— Вярвам, че този път няма да проявите милост, месир — обади се Одо.
При тази открита забележка на Одо за позорното минало, Ролф и Роджър Монтгомъри потрепериха. При Хейстингс Едуин и Моркар не бяха вдигнали оръжие срещу Уилям, тъй като бяха отслабени след нападението на норвежкия крал. Двамата присъстваха на коронясването на Уилям, положиха клетва за вярност пред новия крал и дори последваха кралската свита в Нормандия, след като югът на Англия беше подсигурен. Едуин притежаваше големи имения в Мерсия и получи около една трета от Англия; на Моркар бяха приписани няколко области в Нортумбрия. Освен това на Едуин беше обещана красивата Изолда, дъщерята на Уилям. Не само Ролф, но и повечето нормански военачалници бяха изразили недоволството и подозренията си относно неимоверното увеличаване на силата и влиянието на опасните саксонски графове.
В крайна сметка Уилям се бе отметнал от думата си и не беше дал дъщеря си на Едуин. Братята се върнаха в родината си гневни и жадни за отмъщение.
Година по-късно двамата братя въоръжиха целия север срещу Уилям Завоевателя и стигнаха чак до Йорк. Ролф взе участие в битката за Йорк, но много скоро след това беше повикан в Уелс, за да потуши избухналите размирици. След претърпяното поражение Едуин и Моркар отново положиха клетва за вярност пред краля, но този път Уилям настани в областите им свои верни и предани васали, построи кралски крепости и установи там нормански гарнизони.
Преди време двамата северноанглийски благородници отново вдигнаха въстание, този път едновременно с нападението на датчаните. Ролф изпитваше сериозни съмнения в случайната едновременност на двете нападения. И това въстание беше потушено, но графовете успяха да избягат. Този път обаче кралят нямаше да прояви милост към предателите. Йорк беше разрушен и опожарен, стотици смели нормали бяха паднали под мечовете на врага.
— Никога вече! — изгърмя Уилям. — Тези саксонски предатели ще увиснат на бесилката даже това да е последното, което ще направя в живота си! — Той се обърна рязко към Ролф: — Вашето място е в Йорк! — разпореди енергично той.