— Толкова са много — промълви тихо.
Торогене кимна.
— Остават само още няколко. Чулгетай още не е пристигнал, но май именно той трябва да измине най-много път. Бату не може да е далеч. Може би още дузина по-маловажни имена още пътуват насам, синко. Изпратих съгледвачи да ги подканят да побързат.
— А имаше моменти, когато си мислех, че това никога няма да се случи — рече той. — Не биваше да се съмнявам в теб.
Торогене се усмихна и лицето й се озари от обич и задоволство.
— Е, научи се на малко търпение. Това е добро качество за един хан.
Изведнъж й се зави свят и осъзна, че през целия ден не е сложила нищо в устата си. Изпрати слугите да намерят нещо за хапване.
— Байдур е ключът — каза Гуюк. — Сигурен съм, че именно неговото присъствие е променило мнението на Бату за него. Сега ще ми кажеш ли какво си обещала на скъпите ми братовчеди?
Торогене се замисли за момент, но накрая кимна.
— Когато станеш хан, ще трябва да знаеш всичко — рече тя. — Предложих на Байдур десет хиляди кюлчета сребро.
Гуюк се облещи към нея. Подобна сума се равняваше на добива на всички познати им мини, може би за цели години.
— А за мен оставила ли си нещо? — остро попита той.
Торогене сви рамене.
— Какво значение има? Среброто ще продължи да излиза от земята. Няма смисъл да го държим в заключени стаи под двореца.
— Но това са десет хиляди кюлчета! Не знаех, че в целия свят има толкова.
— В такъв случай бъди любезен, когато ти се заклева, Гуюк — отвърна тя с уморена усмивка. — Той е по-богат от теб.
— А Бату? Ако съкровищниците са празни, какво е поискал той в замяна на безценната си клетва?
Торогене видя презрителната усмивка на лицето на сина си и се намръщи.
— Ще трябва да се държиш достойно и когато се срещаш с него. Не му позволявай да прочете нищо в очите ти, синко. Един хан не бива да показва на дребните хора, че те означават нещо за него.
Въздъхна, а той продължи да се взира с очакване в нея.
— Разменихме писма по ям ездачите. Не можеше да откаже, когато му казах, че Байдур е обещал да ти се закълне. Нямаше нужда да му предлагам каквото и да било, предполагам. Но все пак го направих, за да не засегна гордостта му.
— У него има твърде много гордост, но това е без значение. Ще го видя пречупен пред целия народ.
Торогене вдигна отчаяно очи към тавана. Колко пъти трябваше да обяснява нещо на сина си, преди да започне да схваща?
— Ако го направиш, ще имаш поданик и враг.
Пресегна се и го хвана за рамото, когато той понечи да се извърне.
— Трябва да разбереш това, освен ако не мислиш, че съм управлявала Каракорум единствено на късмет. Когато станеш хан, трябва да ухажваш хората с власт. Ако унизиш някого, но го оставиш жив, той ще те мрази до края на дните си. Ако отнемеш гордостта му, той няма да пропусне възможността да си отмъсти, ако му се отвори такава.
— Чингис изобщо не се е интересувал от подобни политики — отвърна Гуюк.
— Но баща ти се интересуваше. Той разбираше много по-добре от Чингис как се управлява държава, Чингис можеше само да извоюва империя. Никога нямаше да бъде сигурната ръка, която й е нужна след създаването й. Аз бях тази ръка, Гуюк. Не подминавай с такава лекота това, което ти казвам.
Синът й я погледна с изненада. Торогене беше управлявала държавата повече от пет години, още от смъртта на баща му. Близо две от тях бе сама със Сорхатани, а войската беше в далечни земи. Гуюк изобщо не се беше замислял колко тежко й е било.
— Слушам те — каза той. — Предполагам, отново си му обещала, че ще уважа териториите, които е получил. Или си му предложила да стане орлок на войската?
— Предложих му и двете, но той отказа второто. Тогава разбрах, че няма да стане хан. Той не гори от амбиция, синко, затова не е заплаха за нас. Не зная дали е от слабост или страхливост, но това няма значение. Когато получиш клетвата му, можеш да го отпратиш със скъпи дарове. Повече никога няма да чуем за него.
— Той е единственият, от когото се страхувам — каза Гуюк почти на себе си. Беше рядък момент на честност и майка му го стисна за рамото.
— Той е прекият наследник на Чингис, първороден син на първородния син. Прав си да се страхуваш от него, но вече не е нужно, разбираш ли? Когато и последният от тях пристигне, ще събереш принцовете и военачалниците в шатрата си в равнината, в това число и Бату. Ще вземеш клетвите им, а през следващата седмица ще посетиш всеки лагер и ще ги оставиш всички да коленичат пред теб. Половин милион души ще видят това. Твърде много, за да могат да влязат в града. Ето това ти давам, синко. Ето това заслужи с търпението си.