Мъжете се спогледаха и единият кимна с неохота. Кублай потупа малката кесия със сребърни монети на кръста си, с което привлече погледите им към меча. И двамата зяпнаха оръжието и той се запита дали са виждали през живота си толкова дълго острие. Алчността пролича в очите им и стомахът на Кублай се сви, когато видя как се споглеждат. Нищо чудно тези хора да припечелваха по някоя и друга монета, като ограбваха всеки, сторил глупостта да мине по пътя; двамата все още държаха лъковете си в готовност, а неговият собствен си оставаше на гърба му. Реши да не слиза от коня, за да не му се нахвърлят.
— Донесете достатъчно храна за няколко дни и ще ви оставя — рече той.
Бръкна в кесията и извади две сребърни монети. Двамата мъже свалиха лъковете и единият пристъпи напред да вземе парите, докато вторият наблюдаваше внимателно, все така изпълнен с подозрение.
Кублай извади крак от стремето, докато се навеждаше с монетите. Почти то очакваше, но все пак се изненада, когато мъжът сграбчи дългия му ръкав и се опита да го свали от седлото. Кублай го изрита силно, улучи го под брадата и го отхвърли назад. Устата на мъжа изведнъж се обагри в кръв — беше прехапал езика си. Другият зяпна изненадано и вдигна лъка си, но Кублай препусна напред, като извади меча и насочи върха му към гърлото на мъжа.
В същия миг се чу нов глас, който рязко попита нещо. Осмели се да откъсне очи от ужасения човек и сърцето му се сви. Двама от съгледвачите на Гуюк бяха приближили бавно малката група гери от другата страна, докато той беше зает с двамата.
Кублай прибра меча и незабавно се спеши от другата страна на коня, а мислите му бясно препускаха. Не можеше да избяга от тези мъже. Те бяха много по-привикнали от него на далечни разстояния и щяха да го настигнат преди настъпването на вечерта. Наруга се за грешката си, после реши да я забрави и намери пълен покой, както се беше научил, докато седеше в краката на ханския съветник преди години. Нямаше полза от паника и той взе бързо решение, докато стоеше и ги чакаше да приближат.
Съгледвачите бяха предпазливи, но виждаха само трима спречкали се мъже, единият с окървавена уста. Подкараха в тръс и Кублай леко отпусна рамене и се прегърби, за да скрие височината си, докато се суетеше около коня си. Беше мръсен като другите двама, дрехата му беше по-скоро дрипа. Единствено мечът го отличаваше и той се надяваше, че няма да му обърнат прекалено внимание. Двамата кандидат-крадци се поклониха дълбоко на ханските съгледвачи и Кублай ги имитира, сякаш изпитваше трепет от срещата с толкова важни хора.
— Не мърдайте — остро заповяда единият съгледвач.
Другарят му остана няколко крачки назад, но първият ги приближи. Кублай предположи, че той е старшият, отдавна свикнал с авторитета на хански човек.
— Какво става тук? — попита съгледвачът. Беше по-възрастен, отколкото очакваше Кублай, но слаб и жилав като камшик, въпреки годините.
— Просто спречкване, господарю — побърза да отговори Кублай, като сведе глава. — Разправия заради няколко кози, които исках да купя.
С крайчеца на окото си видя как онзи с прехапания език го зяпва. Един съгледвач би се изкушил да даде хубав урок на крадците по пътищата и дори да ги заведе при хана, за да си понесат заслуженото. Нямаше интерес да урежда някакъв си местен спор. Кублай само се молеше двамата да си държат устите затворени и да го оставят да говори.
— Дупча левите уши на животните си, по две дупки, както можеш да видиш ето там — продължи той и посочи. Съгледвачът не се обърна — беше твърде опитен, за да си позволи да се разсейва. — Братовчедите ми правят същото и им казах, че това ще доведе до… ъъъ… разногласия като това, господарю. Животните са мои, бих ги познал навсякъде. Ти си хански човек, господарю. Ако решиш спора, ще съм ти благодарен.
Продължи да дърдори и съгледвачът се отпусна, след което се обърна ухилен към другаря си.
Пастирът с прехапания език понечи да се обади, но Кублай рязко се завъртя към него.
— Затваряй си устата, Хахан, ти си виновен за всичко. Познавам онази кафявата, сякаш ми е дете.
Двамата пастири зяпаха изумени побъркания, който се обръщаше към тях по такъв начин, но съгледвачите вече губеха интерес. С все така сведен поглед Кублай продължи да играе ролята си.
— Господарю, ако можеш да останеш само докато събера моите животни, ще отправя сто молитви на бащата небе за теб. Жена ми пак е бременна. Нямаме много и не мога да си позволя да изгубя някои от най-добрите си кози родилки.