— Ако съм на твое място, не бих докоснала оръжието. Кучето ще ти разкъса гръкляна.
— Не съм дошъл да си отмъщавам — каза Бату. — Намерих мир преди много време.
— Радвам се, че поне един от двама ви е успял — отвърна тя. Погледът й се стрелна някъде покрай него и Бату се обърна.
Убеден беше, че хрътката се промъква към него. Вместо това видя Субодай, който водеше коня си пеша от рехавата редица дървета недалеч от гера. Бату се изненада от залялата го вълна на облекчение. Някога беше мразил този човек, но пък тогава мразеше мнозина. С времето се беше научил да го уважава. Той не изследваше особено старателно чувствата си, но в много отношения приемаше Субодай като баща. Не че някога би признал подобно нещо. Просто да види Субодай жив и както изглеждаше, здрав, беше като слънчев лъч в помраченото му в момента настроение. Нищо не изглеждаше чак толкова трудно, ако Субодай е до теб. Стига да е до теб, разбира се. Бату все още не знаеше как точно ще бъде приет.
Всички тези мисли преминаха бързо през главата му, докато Субодай приближаваше. Старецът подсвирна на кучето и Бату загледа как свирепият звяр скача и тича към него, внезапно изпълнен с радостния ентусиазъм на пале, клатещо цялото си тяло, вместо да размахва само късия остатък от опашката си. Субодай вървеше, увил небрежно повода около едната си ръка, а с другата чешеше кучето по главата. Не се усмихна, когато погледът му се премести от Бату към жена му.
— Предложи ли му чай?
— Още не — отвърна тя. — Реших да оставя това на теб.
— Добре. Тогава си върви по пътя, Бату. Нямам какво да говоря с теб.
Бату изчака, но за Субодай разговорът явно беше приключил. Старецът мина покрай него, като цъкаше с език, за да накара кучето да го следва.
— Изминах много път да те видя, орлок — рече Бату.
— Тези титли са минало — кратко отвърна Субодай през рамо. — Вече съм обикновен човек.
— Не съм дошъл да те моля да водиш войската, старче, а само за съвета ти.
Субодай тъкмо се нареждаше да влезе през ниската врата на гера, но спря.
— Сбогом — каза той, без да поглежда нагоре.
Бату гледаше безсилно как старецът изчезва в полумрака вътре, следван от кучето. Обърна се безпомощно и се озова срещу жената на Субодай, която още стоеше с онази своя крива усмивка. Със сигурност от години не можеше да има деца, но у нея се долавяше нещо майчинско, докато погледът й се плъзгаше по разочарования млад мъж.
— Не обичам гост да бъде отпращан просто така — рече тя. — Ще приемеш ли купа солен чай?
Откъм гера се разнесе раздразнено сумтене. Стените бяха съвсем тънки и Субодай с лекота чуваше всяка дума.
— За мен ще бъде чест — отвърна Бату.
Още беше там, когато настъпи вечерта. Субодай като че ли не беше особено притеснен от присъствието му. Старецът се задоволи да го гледа начумерено и мълчаливо да поправя лъка си, докато Бату водеше любезни разговори в продължение на няколко часа. Поне беше научил името на домакинята. Ариуна беше приятна жена и след като се отпусна, остана запленена от новините, които беше донесъл гостът. Дори Субодай изсумтя, когато Бату говореше за земите, които бе получил според завещанието на Угедай. Само с едно движение на четчицата с мастило ханът го бе дарил с огромно владение в Русия. Знаейки, че Субодай слуша внимателно, Бату разказа на Ариуна, че част от онези земи били навремето на баща му, след като изоставил Чингис. Усети погледа на Субодай върху себе си — знаеше, че онези спомени на стареца си остават все така ярки. Бату не погледна към него и след известно време Субодай отново насочи вниманието си към гърнетата с вряща вода, рог и лепило.
Когато слънцето се спусна към хоризонта, Субодай стана, протегна се и изстена.
— Трябва да проверя животните — каза той на жена си.
Бату заби поглед в земята и едва след като Ариуна му каза: „Хайде, иди при него!“, стана и тръгна ухилен. Стигнеше ли се до говорене, жените понякога бяха безценни.
Намери Субодай с кучето, което се обърна и заръмжа с оголени зъби, докато господарят не му заповяда да млъкне. Заедно провериха оградата на малката кошара, след което опипаха корема на една коза, която съвсем скоро щеше да ражда. Мълчанието беше удобно и за двамата, много по-приятно, отколкото докато седеше в дома на Субодай като нежелан гост. Отвън старецът като че ли се отпусна малко и направи знак на Бату да прегледа козата. Бату проследи очертанията на плода и кимна.