— Още малко остава — отсъди той. — А и тя изглежда щастлива.
— Така е — рече Субодай и се изправи. — Аз също съм щастлив. Животът е труден, Бату, но поне може да бъде прост. Тук е точно такъв.
Годините бяха направили Субодай по-мършав, отколкото го помнеше Бату, но около стареца продължаваше да се долавя сила. Никой не би могъл да го вземе за пастир, независимо къде ще го срещне. Очите му бяха виждали издигането и падането на империи. Бяха виждали Чингис като млад мъж.
Бату не отговори. Накрая Субодай въздъхна и постави ръце върху дървената порта на кошарата.
— Е, кажи какво те е накарало да биеш толкова път. Предупреждавам те, не знам нищо за политиката в Каракорум. Вече не разполагам с шпионска мрежа, ако се надяваш на подобно нещо.
— Не е това. Просто търся съвет от човек, на когото мога да се доверя.
Подобно на Ариуна по-рано, Субодай се вгледа изпитателно в очите му и накрая омекна, а напрежението му изчезна.
— Питай, момче. Но не знам дали ще харесаш отговора ми.
Бату пое дълбоко дъх.
— Познаваш Гуюк не по-зле от всички останали.
Субодай не отговори, така че той продължи:
— Знаеш ли, че новият хан още не е избран?
Старецът кимна.
— Не живея в пустинята. Поне дотолкова съм чувал.
— Трябва да е Гуюк, Монгке, Байдур… или аз. Ние сме единствените четирима пълноправни наследници, а Монгке положи клетвата си преди години, когато чу за смъртта на Угедай. Той ще подкрепи Гуюк.
Субодай се почеса по бузата.
— Значи е решено. Присъедини се към Монгке и Гуюк. Байдур ще ви последва, щом научи, че сте заедно. Гуюк ще бъде хан, а аз ще бъда оставен на мира.
— Ти така ли би постъпил? — сериозно попита Бату.
Субодай се изсмя, но смехът му прозвуча горчиво и неприятно.
— Аз? Не. Но аз не съм ти и вече съм направил всичките си избори, добри и лоши.
— Тогава защо ми казваш да го подкрепя? Какво би сторил, ако беше на моето място?
Субодай не отговори веднага. Загледа се към притъмняващата равнина, погледът му се зарея над потока и далечните хълмове. Бату чакаше.
— Не съм на твоето място — най-сетне рече Субодай. — Не зная какво те движи. Ако искаш да постигнеш най-добрата сделка, сдържай се колкото можеш по-дълго и прецени момента, когато е възможно даровете му да се превърнат в заплахи. Укрепи собствените си земи и може би ще живееш достатъчно дълго, за да им се радваш.
— А ако не ме е грижа за най-добрата сделка? — попита засегнатият Бату. — А ако мисля, че Гуюк не бива да поведе народа?
— В такъв случай не мога да ти помогна. Ако се изправиш на пътя му, със сигурност ще бъдеш унищожен.
Старецът като че ли беше на път да каже още нещо, но си затвори решително устата.
— Какво има? Говориш с гатанки, старче. Казваш ми, че ти не би го последвал, но че аз ще бъда унищожен, ако не го направя. Що за избор е това?
— Прост — с усмивка отвърна Субодай. Едва сега се обърна с лице към Бату. — Не си дошъл при мен за отговори. Знаеш всичко, което ти е необходимо. Да не би да си смутен от онези, които споделят леглото на Гуюк? Това ли е? Другарите му с гняв ли те изпълват или със завист? — разсмя се Субодай.
— Не ме интересува, ако ще да си ляга и с мъртви кози — с отвращение отвърна Бату. — Важното е, че е малък човек, човек без никакви мечти. У него има само коварство, а народът се нуждае от ум. Не можеш да твърдиш, че от него ще излезе добър хан.
— От него ще излезе ужасен хан — отвърна Субодай. — Под властта на Гуюк ще видиш как държавата отслабва или се разпада. Но ако ти не се изправиш срещу него, кой ще го направи? Както и да е, вече е късно. Вече си тръгнал за събора. Ще положиш клетва пред Гуюк и той ще стане хан.
Бату примигна изненадано. Воините му го чакаха в една долина на повече от ден път. Субодай нямаше как да го знае, освен ако твърдението му, че няма шпиони, беше лъжа. Може би наоколо живееха и други старци, които от време на време се отбиваха на чай и приказки с орлока.
— Знаеш доста неща за човек, който твърди, че е просто обикновен пастир.
— Хората приказват. Също като теб. Винаги приказват, сякаш нямат по-добри неща за вършене. Да не искаш да ти кажа, че правиш правилния избор? Може би е така. А сега ме остави на мира.
Бату сподави раздразнението си.
— Дойдох да попитам какво би направил Чингис. Ти го познаваше.
Субодай се ухили и показа зъбите си. Отстрани липсваха два, така че бузата му на това място беше хлътнала. Лесно можеше да се види формата на черепа му, кожата се беше опънала върху костта.