— Сензации — изплю Харолд.
— Загубили нишката? — попита Люсил. — Защо му е да го казва така? Звучи, сякаш се опитва да се прави на англичанин.
— Сигурно си мисли, че така звучи по-добре.
— Значи, щом е във Франция, трябва да каже нещо толкова лошо по подобен начин?
После мъжът със сребристата коса изчезна от екрана, появиха се мъже в униформи, с щитове и палки, които се стоварваха с широк замах върху хората под безоблачно, огряно от слънцето небе. Тълпата реагира като вода. Масата хора — бяха стотици — се отдръпнаха назад, щом униформените се хвърлиха напред. Когато полицаите почувстваха, че са се разтеглили прекалено, и отстъпиха, тълпата веднага изпълни освободеното пространство. Някои хора избягаха, други получиха удари по тила и паднаха тежко като покосени. Тълпата се втурна като стадо, разпръсна се на групи, които се блъскаха в редицата на полицаите. Тук-там изведнъж изникваха малки пламъчета в нечия ръка. Следваше замах назад, после политаха във въздуха, падаха и тогава се разгаряха високите пламъци на пожара.
Водещият се появи пак.
— Ужасяващо — заяви със смесица от вълнение и сериозност в гласа.
— Само си помисли! — възкликна Люсил и размаха пръст на телевизионния екран, сякаш беше пакостлива домашна котка. — Хората трябва да се засрамят от себе си, щом беснеят така и забравят всякакво приличие. А още по-лошо е, че са французи. Не съм очаквала подобно поведение от французите! Те би трябвало да са по-изтънчени.
— Прабаба ти не е била французойка, Люсил — намеси се Харолд, колкото да се разсее от мислите за телевизионните новини.
— Не, била е! Била е креолка.
— Само че никой от семейството ви не е в състояние да го докаже. Мисля, че всички вие искате да бъдете французи само заради проклетата ви влюбеност в тях. Да пукна, ако знам защо.
Новините напуснаха Париж и се настаниха удобно в широките равни поля на Монтана. Полето беше осеяно с големи квадратни сгради, които приличаха на хамбари, но не бяха хамбари.
— Пренасяме се по-близо до дома… — започна мъжът с посребрени коси. — Движение срещу Завърналите се, изглежда, се заражда тук, на американска земя. — На екрана се появиха хора, които приличаха на войници, но не бяха войници.
Но определено бяха американци.
— Французите са чувствителни и цивилизовани хора — защити ги Люсил, като гледаше наполовина към телевизора, наполовина към Харолд. — И престани да ругаеш. Джейкъб ще те чуе.
— Кога съм ругал?
— Каза „проклет“.
Харолд вдигна ръце с престорено разкаяние.
По телевизията показваха кадри на мъже в Монтана — но не бяха само мъже, имаше и жени, — които тичаха в униформите си, прескачаха препятствия, пълзяха под други, всички носеха бойни пушки и имаха много строги и сериозни, макар че претърпяваха провал, понякога мъчителен, да изглеждат като войници.
— И за какво е всичко това според теб? — попита Люсил.
— Откачалки.
Люсил изсумтя.
— И откъде знаеш? Никой от нас не е чувал някой да казва и дума за тези неща.
— Защото мога да разпозная откачения, когато го видя. Хич не ми трябва телевизионен водещ, за да ми го каже.
— Някои ги наричат „откачалки“ — каза човекът с посребрените коси по телевизията.
Харолд изсумтя.
— Но официални лица предупреждават, че не трябва да се приемат лекомислено.
Люсил изсумтя в отговор.
По телевизията един от импровизираните войници дръпна спусъка на пушката и стреля по хартиен силует на човек. Малко облаче прах се вдигна от земята зад силуета.
— Някакви военизирани фанатици — подхвърли Харолд.
— Откъде знаеш?
— Че какво друго да са? Виж ги — посочи с ръка. — Погледни шкембето на онзи. Те са просто обикновени стари хора, на които им хлопа дъската. Може би трябва да идеш да им цитираш нещо от Писанията.
Появи се водещият и съобщи:
— Това се случва навсякъде.
— Джейкъб! — извика Люсил.
Не искаше да стресне момчето, но изведнъж се изплаши много за него.
Джейкъб отговори от спалнята си с тих, мек глас.
— Добре ли си, скъпи? Просто проверявам.
— Да, госпожо. Добре съм.
Чу се лекото трополене на падащи детски играчки, а после и смехът на Джейкъб.
Наричаха се Движение на Истинските живи от Монтана. Доброволни милиции, заети преди със свалянето на правителството на САЩ и с подготовка за расовите войни, които щели да разбъркат врящото гърне на Америка до самото му дъно. Но сега се задавала по-голяма заплаха, предупреди мъжът от ДИЖМ.