Отвън войниците се опитваха да разпръснат тълпата. Те бяха удържали протестиращите далеч от дома през последните няколко дни. После няколко големи тъмни камиона избоботиха върху предната морава на семейство Гершон. Спряха и от тях се изсипаха войници с щръкнали пушки. Господин Гершон въздъхна.
— Трябва пак да се опитам да разговарям с тях.
— Те искат нас — каза Ерик и махна към останалите шестима нацистки войници, които семейство Гершон бе укривало безуспешно през изминалия месец.
Бяха само момчета, попаднали насред нещо по-голямо, отколкото можеха дори да се надяват да разберат, подобно на първия път, когато бяха живели.
— Нас искат да убият, нали?
Един от мъжете отвън взе мегафон и започна да крещи заповеди към къщата на Гершон. Тълпата аплодираше.
— Връщайте се обратно в ада! — закрещяха.
— Вземете семейството си и напуснете — помоли Нико.
Другите войници се разшумяха одобрително.
— Ние ще се откажем. Всичко стигна твърде далеч. Заслужаваме да ни арестуват, заради участието във войната.
Господин Гершон приклекна с пъшкане, слабото му старо тяло трепереше. Положи длани върху ръката на Нико.
— Вие умряхте веднъж — каза той. — Не е ли достатъчно наказание? Няма да ви предадем на тях. Ще им докажем, че войните се правят от хора, както и че хората, извън тези войни, могат да бъдат разумни. Могат да живеят заедно, дори глупаво старо еврейско семейство като моето и малки германски момчета, които безумец е облякъл в униформи и им е казал: „Бъдетеужасни, че иначе…!“- изгледа жена си. — Трябва да докажем, че има прошка в този свят.
Тя отвърна на погледа му, с решителен израз като неговия.
От горния етаж се чу шум от чупене на прозорец, последван от силен съскащ звук. После нещо изтропа по стената на къщата, близо до прозореца. Още свистене. Бял облак започна да разцъфва зад прозореца.
— Газ! — извика Тимо и постави ръка върху устата си.
— Всичко е наред — заговори успокоително господин Гершон с мек глас. — Ще се постараем всичко да се случи по мирен начин — огледа германските войници. — Всички ние трябва да се постараем да стане мирно. Те само ще ни арестуват.
— Те ще ни убият! — възрази Тимо. — Трябва да се бием с тях.
— Да — съгласи се Ерик и се изправи. Отиде до прозореца и надникна, за да преброи мъжете с пушки.
— Не — настояваше господин Гершон. — Не можем да позволим да стане така. Ако се биете, тогава ще ви убият и единствено така ще бъдете запомнени — цяла къща нацистки войници, които, дори и след като са се върнали от гроба, могат само да се бият и да убиват.
Чу се тропане по вратата.
— Благодаря ви — каза Нико.
След това вратата беше изкъртена.
8
Преди три седмици избухливият съпруг на Люсил и нейният по-рано покоен син бяха арестувани за нещо, което и се струваше раздуто и пресилено обвинение в хулиганско поведение и пребиваване на Завърнал се на публично място. И докато всеки от тях беше наистина виновен по своето индивидуално обвинение, никой адвокат в света не би могъл да твърди, че Харолд Харгрейв е извършил нещо друго освен нарушение на обществения ред. А статусът на Джейкъб като някога-мъртъв-но-вече-не-мъртъв бе също толкова несъмнен.
Но Люсил дълбоко вярваше, с онази част от душата си, побрала някои всеобщи и неотменими представи за добро и зло, че ако имаше някой виновен, това беше Бюрото. Нейните близки не бяха сторили нищо. Нищо, освен да се разхождат по частна земя — не правителствена земя, забележете, а частна собственост, и при своята разходка просто бяха минали там, където хора на Бюрото караха по магистралата. Хора на Бюрото, които ги бяха проследили и арестували.
След ареста им, колкото и да се опитваше, Люсил все не успяваше да спи цяла нощ. А когато сънят идваше, то ставаше като връчване на съдебна призовка, в най-непредсказуеми и неподходящи моменти. Тъкмо сега Люсил бе задрямала на пейката в църквата, облечена в официалния си неделен тоалет, с клюмнала глава под онзи познат ъгъл, често пъти наблюдаван при малките деца, пропуснали часа за следобеден сън. Потеше се малко. Беше юни и всеки ден бе сауна.
Докато спеше, Люсил сънуваше риби. Сънуваше как стои сред тълпа гладни хора. В краката на Люсил имаше голяма пластмасова кофа, пълна с костур, пъстърва, камбала и писия.