— Но, Люк, нали разбираш какво означава това? Ще те накажат — разтрепери се от страх гласът ѝ. — Знам, че Роудс ми спаси живота, но той е опасен. Само да беше чул как говори за екзекуцията на Белами. Беше… ужасно. Кой знае на какво е способен?
— Наясно съм — стискаше и отпускаше челюст Люк.
За миг и двамата се умълчаха. Глас хвана ръката му и я стисна. Чувстваше, че се е отнесъл далече, както когато се подготвяше за обход в Космоса.
— Люк. — Тя пак стисна ръката му. Той бавно се обърна към нея. — Не може да свърши така.
След всичко, което бяха преживели, след всичко, с което се бяха преборили, за да оцелеят, щеше да е безумие да позволят на Роудс да превърне когото и да било от тях в изкупителна жертва, точно както постъпваше с Белами.
— Няма да стане — рече Люк и придърпа Глас в силна прегръдка.
Тя вдъхна познатата му миризма, вече наслоена със земни аромати — постепенно ги обикваше, понеже все повече ги свързваше с Люк. Долови спокойния ритъм на туптящото му сърце до бузата си. Кръвното ѝ започна да спада, пулсът ѝ се забави и адреналинът във вените ѝ се уталожи. Това беше всичко, от което се нуждаеше. Той беше всичко, от което се нуждаеше.
Внезапно Глас се отдръпна. Главата на Люк се стрелна встрани — инстинктите му бяха настроени да търсят опасността.
— Знам какво ще направим — заяви Глас.
Люк сведе поглед към нея със сключени вежди.
— Какво?
— Ще заминем.
— Как така „ще заминем“? Къде ще отидем?
— Не знам, но ще го измислим. Уелс може да ни помогне. Двамата със Саша ще ни кажат накъде да тръгнем. Бихме могли да се крием известно време — колкото дълго се наложи, за да се уверим, че когато се върнем, всичко това ще бъде забравено.
— Ами земнородните? Опасните? — попита Люк.
Гледаше я така, все едно напълно се е побъркала.
— Ще трябва да рискуваме.
Люк се взря продължително в нея и Глас се подготви вътрешно за умореното поклащане на главата му и странните идеи как не трябвало да изоставя дълга си. За нейна изненада обаче по лицето му плъзна тънка усмивка.
— Значи трябва да тръгнем тази вечер. Не искаме да даваме на Роудс възможността да ме намери.
Глас го изгледа стъписано.
— Сериозно? Наистина искаш да заминем сами?
Той положи здравата си ръка на кръста ѝ.
— Знаеш ли какво ме крепеше през последната година? През цялото време, докато ти беше затворена, през онези нощи на „Уолдън“, когато бях сигурен, че умираме? Беше мисълта да бъда на Земята заедно с теб. Дори когато бях убеден, че е просто фантасмагория, не можех да спра да си представям как ти и аз опознаваме планетата. — Той отдръпна ръка от кръста ѝ и прокара пръсти през косата ѝ. — Но е ужасно рисковано. Знаеш това.
Тя кимна.
— Знам. Но предпочитам да съм в опасност някъде там с теб, отколкото да рискувам да бъда тук без теб. — Тя му се усмихна и нежно прокара длан по брадясалата му буза.
Той взе ръката ѝ в своята и целуна върховете на пръстите ѝ.
— А аз предпочитам да съм някъде там с теб, отколкото да причиня още болка на други хора — рече той.
— Хайде тогава да отидем да се приготвим. Ще вземем каквито провизии можем, без да привличаме вниманието, и после ще тръгнем.
— Ще трябва да довърша смяната си. Ти вземи вода и някаква храна, която можеш да скриеш в дрехите си, и ще се срещнем тук след залез. Докато всички вечерят.
— Добре — съгласи се Глас. — Ще намеря Уелс. Мисля, че трябва да кажем и на Кларк. Тя трябва да знае какво готвят на Белами. Защото, ако не си ти, ще е някой друг.
— Можем ли да ѝ имаме доверие?
— Да — отвърна категорично Глас. — Можем да ѝ имаме доверие.
— Добре. — Люк сведе глава и целуна бързо и нежно Глас. — Ще бъдем точно като Адам и Ева — рече той с усмивка.
— Няма начин да се обличам в листа, независимо колко дълго живеем сами в гората.
Люк я огледа безсрамно от глава до пети, а после се ухили дяволито, давайки ѝ да разбере какво точно се върти в ума му.
— Отиди да се приготвиш — потупа я по лакътя той.
Люк ѝ отправи един последен, продължителен поглед, а после се обърна и пое обратно към болничната колиба.
Глава 10
Кларк
За един кратък, блажен миг Кларк беше щастлива. Когато Кийт се изправи за първи път, откакто транспортният кораб се беше приземил, и направи няколко крачки, всички в болничната колиба нададоха радостни възгласи. Кларк застана пред него и протегна ръце, докато той куцукаше напред. Едната му кльощава ръка се беше увила предпазливо около ребрата, а другата махаше настрани за равновесие. Той пристъпи в обятията на Кларк и тя нежно го прегърна. Момчето щеше да оздравее.