— Как… как ще ни помогне това?
— Ако Люк не е тук, за да изпълни заповедите на Роудс, ще трябва да пренасрочат екзекуцията. Не е окончателно разрешение на проблема, но би могло да ви спечели няколко допълнителни дни, докато ви хрумне нещо.
— Затова… затова ли си тръгвате? За да не се налага Люк да убива Белами?
Глас кимна и като че ли нещо се скъса в гърдите на Кларк, отприщвайки неописуем прилив на привързаност и благодарност. Кларк искаше да сграбчи ръката на Глас и да помоли за прошка за всеки груб коментар, за всеки път, когато се беше кискала приглушено на някоя от грешките на Глас в училище. Никога досега не бе преценявала някого толкова погрешно. Ала не можеше да помръдне — едва имаше сили да говори. Щяха да убият Белами. Щяха да завлекат момчето, което обичаше, насред поляната, да насочат пистолет към най-добросърдечния и смел човек, когото някога бе срещала, и да прекратят живота му с едно движение на пръста.
Тогава обаче мозъкът на Кларк превключи на различна предавка и тя долови как други инстинкти изземат контрола. Не. Отказваше да позволи това да се случи. Тя спасяваше животи — не стоеше безучастно встрани, да наблюдава как хората потъват в забвение. Щеше да спаси Белами. Ако Глас можеше да събере смелост да избяга от лагера с Люк, то и Кларк можеше да събере смелост да стори каквото бе нужно.
При тази мисъл осъзна колко е рискован планът на Глас.
— Глас, трябва да има друг начин. Твърде опасно е. Двамата не познавате терена и има… има… там има хора, които искат да ни навредят.
— Уелс ни каза за отцепилата се фракция земнородни. Обещавам, че ще внимаваме. — Тя се насили да се усмихне, но усмивката не достигна големите ѝ, тъжни сини очи. — Чуй ме, Кларк — рече Глас и постави ръка върху тази на Кларк. — Отсъствието на Люк не означава, че Белами ще бъде в безопасност. Ще намерят кой друг да го направи.
Кларк кимна, а в ума ѝ вилнееше буря от мисли.
— Знам. Мисля, че имам план.
Сети се за киселия дъх и пронизващия поглед на Скот. Тялото ѝ потръпна, но беше взела твърдо решение: щеше да прибегне до каквито методи се налагаше, за да убеди Скот да освободи Белами.
— Мога ли да ти помогна? — попита Глас, а по лицето ѝ се беше изписала надежда и загриженост. — Искам да кажа… преди да си тръгнем.
Кларк прехвърли още веднъж плана, заформящ се в ума ѝ, и кимна бавно, преди със заекване да сподели какво се иска от Глас. За секунда Кларк се разтревожи, че е казала твърде много. Глас се взираше в нея с широко отворени очи, а отвъд тях умът ѝ работеше на пълни обороти. Нещо в изражението ѝ обаче се преобрази и то бе завладяно от разбиране и решителност. Беше ясно, че осъзнава до какви крайности е готова да стигне Кларк, за да спаси Белами.
Можеше само да се надява, че ще е достатъчно.
Глава 11
Уелс
Уелс никога не беше целял да застава начело. Така се бяха развили нещата. Той виждаше какво трябва да се направи и го правеше. Ако сметнеше, че има как да се свърши по-добре, предлагаше съответния вариант. Действията му не бяха свързани с придобиването на власт, както очевидно беше при Роудс. Според Уелс това просто беше най-добрият начин да опази хората живи.
Той влезе в колибата с продоволствията и прегледа купчините от вехтории, които бяха събрали от мястото на катастрофата. Знаеше, че Роудс не би одобрил Уелс да преглежда описа им, но през по-голямата част от деня вицеканцлерът подозрително отсъстваше и Уелс прецени, че винаги може да измисли някакво извинение, ако го завареха да го прави. Трябваше да върши нещо. Едва издържаше да стои на поляната. При вида на въоръжените пазачи, застанали пред новия затвор, буквално му се гадеше. Блъскаше си главата в опит да измисли как да помогне на Белами, но не му хрумваше начин да говори с Роудс, без да влоши още повече ситуацията.
Ето защо, докато не съставеше план, който нямаше да доведе до смъртта на двама им с Белами, щеше да се занимае с инвентаризацията.
Който и да беше отговорен за това в Колонията, определено не се беше погрижил да подготви и натовари транспортния кораб на Стоте с кой знае колко важни провизии. Сякаш ръководителите не бяха вярвали, че Стоте ще преживеят пътуването, камо ли пък че ще прекарат повече от месец на Земята. Имаше и някои полезни неща — един сандък с лекарства и медицински принадлежности за първа помощ, два кашона с протеинова паста, която отдавна беше свършила, както и малко одеяла, контейнери с вода, кухненски съдове и оръжия. Втората група транспортни кораби не бяха по-добре запасени. Уелс предположи, че това се дължи на липсата на предварително известие, когато бяха напуснали Колонията.