Някак обаче Стоте и новодошлите бяха съумели да натрупат впечатляващо количество припаси. Бяха превърнали счупени седалки и метални парчета в кофи за вода, походни легла, столове и маси. Бяха използвали ремъци и жици, за да съшиват от платнища и тапицерия палатки, навеси и завивки. Бяха претърсили района за широки, плоски листа, които да изсушат и да използват за многобройни цели — от направата на плетени кошници, до чинии и купи. Използваха всичко, на което се натъкнеха, за да могат да готвят, да чистят и да се защитят. Наистина беше възхитително как всички тези хора бяха обединили умовете си, за да измислят начин да оцелеят. Уелс никога преди не беше осъзнавал така ясно колко им е било лесно на кораба.
Тишината в колибата с провизиите беше добре дошло разнообразие в сравнение с глъчката навън. Уелс потъна в преглеждането на инвентара им, като си отбеляза наум, че трябва да започнат да събират повече листа и съчки за подпалки. Справяха се добре с боровинките и растенията, а цяла нова група се учеше как да ловува — което беше добре, като се има предвид, че щеше да мине много време, преди Белами да може отново да се включи.
Уелс се изправи и протегна ръце над главата си. Чу меко тупване по фасадата на постройката. Може би беше Феликс, който влачеше контейнери за събиране на дъждовна вода отвън, както Уелс го беше помолил. Излезе, за да види как може да помогне. Когато заобиколи колибата, очите му попаднаха на Кендъл и тялото му се скова. Отначало по-младото момиче изглеждаше мило и бе обръщало толкова много внимание на Уелс, че той си бе помислил как тя изпитва безобидно влечение към него. През последната седмица обаче поведението ѝ все повече го притесняваше. Нищо в нея не се връзваше — от странния акцент до начина, по който историята ѝ за затварянето ѝ постоянно се променяше.
Но не това беше най-обезпокоителното. Кожата на Уелс настръхна, щом си помисли за Прия — приятелката му, която бе жестоко убита и оставена провесена на дърво. Разбира се, всички смятаха, че нейната смърт е дело на земнородните, както убийството на Ашър. Но дори и ужасяващите детайли на онзи злокобен ден не го потвърждаваха. Прия беше удушена с въже от лагера на Стоте, а отвратителните букви, издълбани по стъпалата ѝ, удивително напомняха на почерка, с който бе издълбан маркерът на гроба ѝ — маркер, който Кендъл сама беше изработила.
Част от Уелс смяташе, че просто го е завладяла параноята, че е разтърсен от мъчителните събития. Но друга част от него знаеше, че не бива да изпуска Кендъл от поглед.
Тя стоеше сама с гръб към него и се беше надвесила над един от контейнерите за дъждовна вода. Беше бръкнала в него.
— Здравей, Кендъл — каза Уелс, като се опита да запази безстрастен тон.
Щом чу гласа му, Кендъл подскочи и се обърна към него с широка усмивка, залепена на лицето ѝ.
— О, здравей, Уелс — рече невъзмутимо тя.
— Какво става? Какво му е на контейнера за дъждовна вода?
— Нищо. Просто проверявах колко са пълни. Феликс тъкмо дотъркаля тези. Не знам как успя да го направи, при положение че вътре има толкова много вода.
— Не е трудно, ако нацелиш правилния ъгъл — отвърна Уелс. — Защо ти трябва да проверяваш нивото на водата?
Кендъл погледна към небето, вдигна ръце на равнището на раменете си и обърна длани, сякаш за да провери влагата във въздуха.
— Струваше ми се, че днес няма да вали, затова исках да се уверя, че разполагаме с достатъчно запаси.
Уелс огледа лицето ѝ. Нещо, свързано с нея, не изглеждаше както трябва — като че ли нехайният ѝ глас и пронизващият ѝ поглед принадлежаха на двама различни души, но по погрешка се бяха озовали в едно тяло.
— Намери ли нещо там?
Кендъл се изсмя сподавено.
— Във варела с дъждовна вода? Не. Защо?
— Тогава защо си беше пъхнала ръката вътре?
— Уелс, нямам представа за какво говориш. Не съм си пъхала ръката във варела.
— Кендъл, видях те да бъркаш в него.
Тя присви очи и стисна устни. За един момент — толкова кратък, че Уелс си помисли как може и да си го е въобразил — изражението ѝ се преобрази от невинно и притеснено до хладно и пресметливо. После тя отново отвори широко очи, усмихна се срамежливо и повдигна рамене.
— Не знам какво да ти кажа, Уелс. Не бърках във водата. Трябва да тръгвам за ловната ми смяна.
Преди Уелс да може да каже каквото и да било, тя се завъртя на пети и се затича към центъра на лагера.
Уелс се почувства неспокоен. Нещо не беше наред. Погледна в контейнера, но видя само кристалночиста вода, наполовина запълнила вътрешността му. Плесна раздразнено с длани по стените на контейнера и реши, че трябва да съобщи на Роудс какво бе видял току-що. Да се увери, че водата е безопасна за пиене, беше по-важно от някаква си глупава борба за власт.