Не беше трудно да издири вицеканцлера. Просто трябваше да открие тълпата пазачи, събрали се около него в очакване на заповеди. Без каквито и да било извинения, Уелс си проправи път до предните редици на групата и застана зад Роудс, който разговаряше с дясната си ръка — офицер Бърнет.
— Сър? — обади се Уелс с отработения си, уважителен офицерски тон.
Роудс се извърна и огледа Уелс от глава до пети. Изглеждаше изненадан, че го вижда отново.
— Да, офицер Джаха? С какво мога да ви помогна?
Уелс усети, че пазачите го наблюдават.
— Станах свидетел на нещо, което мисля, че трябва да знаете, сър.
— Нима?
— Да. Видях момиче, на име Кендъл, да бърка в един от варелите ни за дъждовна вода. Убеден съм, че слагаше нещо във водните ни резерви.
— И какво по-точно смяташ, че тази Кендъл е пуснала във водните ни резерви? — попита хладно Роудс.
— Не знам, сър. Но в нея има нещо притеснително. Просто е малко… особена.
Роуд се изсмя сухо.
— „Особена“, а?
Уелс кимна.
Погледът на Роудс заснова от Уелс към Бърнет и обратно към Уелс.
— Е, Джаха. Благодаря ви, че насочихте вниманието ми към тези жизненоважни сведения. Ще накарам хората ми да разследват всеки, който изглежда малко особен. Не можем да допуснем подобно нещо.
Насъбралите се около тях мъже се подсмихнаха подигравателно. Уелс усети, че бузите му горят.
— Това не е шега — отсече твърдо той. — Беше си наумила нещо. Не смятам, че е толкова невинна, колкото изглежда.
Роудс прикова студения си поглед в Уелс.
— Осъзнавам, че краткият ви престой като водач тук, на Земята, е бил изключително удовлетворяващ. Един ден, ако съумеете да овладеете отчаяните си стремежи, може би отново ще застанете начело. Точно сега обаче намирам за срамно да изфабрикувате обвинения, насочени срещу едно невинно момиче, само защото обичате да си придавате важност.
Всяка следа от смущение, което почувства Уелс, се изпари в рамките на секунди и бе заместена от чиста доза отвращение. Не той играеше игрички — и не той беше човекът, който допускаше властта да повлияе на преценката му. Роудс излагаше живота на всички им на риск, защото… какво? Чувстваше се заплашен от тийнейджър? Уелс нямаше да достави на Роудс удоволствието да го види разстроен. Колкото и да му беше трудно, той пренебрегна обвиненията на Роудс и се съсредоточи върху задачата да му предостави конкретни доказателства, за да го принуди да предприеме мерки, независимо от личната му вражда с Уелс.
— Сър. Преди да пристигнете тук, двама членове на групата ни бяха убити.
— Да, чух за тези злощастни инциденти — махна пренебрежително с ръка Уелс. — Доколкото разбирам обаче, тогава не сте били добре защитени. Вече сме установили охраняван периметър, който ще предотврати подобни случаи в бъдеще.
— Не съм сигурен как периметърът ще попречи на стрела да прониже нечий врат. Сър. И не съм сигурен как периметърът ще помогне, ако един от хората им вече е проникнал в лагера ни. Приятелката ми Прия беше провесена за дърво като някакво животно. Не можехме да проумеем как някой се е промъкнал в лагера за достатъчно дълго, че да ѝ причини това, без никой да забележи непознатия в редиците ни. Но мисля, че вече се досещам. Смятам, че виновникът вече е бил тук и изобщо не е външен човек. Мисля, че е била Кендъл.
Роудс изгледа Уелс, все едно беше мръсотия, залепнала за ботуша му.
— Достатъчно. Върнете се при мен, когато сте готов да помогнете. Нямам време да слушам конспиративните ви теории и заблуди. Трябва да управлявам цяло селище. Ако можете да ни кажете къде да открием надежден източник на храна, тогава с удоволствие ще ви изслушам. Сега си вървете.
Уелс се отдалечи вбесено, без да каже нищо. Когато свърна зад ъгъла на най-близката колиба, той се блъсна в някого.
— Съжалявам — рече и вдигна поглед към едно познато лице.
Кендъл. Беше седяла там през цялото време и беше чула всичко, което бе казал на Роудс. Уелс се подготви за гневна размяна на реплики. Вместо това обаче Кендъл му отправи странна, неразгадаема усмивка, преди да се обърне и да се отправи към гората. Уелс проследи как потъва сред дърветата, а сърцето му блъскаше лудешки в гърдите — някакво вътрешно чувство му подсказваше, че тя няма да се върне.
Глава 12
Кларк