— Здравей, Скот — каза Кларк, щом се отправи към вратата на колибата с провизиите.
Вместо да избягва зрителен контакт и да го подмине възможно най-бързо, както правеше обикновено, тя се насили да задържи погледа си върху лицето му и му отправи нещо, което се надяваше да е наподобявало сияйна усмивка, макар че нищо чудно да е било и гримаса.
— Здравей, док — провлачи той, оглеждайки я от глава до пети.
Момичето, с което Скот бе разговарял, се обърна и впери гневен поглед в Кларк, а щом стана ясно, че вниманието му се е насочило другаде, си тръгна вбесено.
Изцяло твой е, скъпа — помисли си Кларк. — Веднага щом получа това, от което се нуждая.
Адреналинът пулсираше в тялото ѝ, когато застана на прага на колибата, едва на няколко сантиметра от Скот. Напрегнатото му изражение я изнервяше — струваше ѝ се мнителен. Да не би да изглеждаше твърде настоятелна? Флиртуването не ѝ беше специалитет. Винаги бе боравила по-уверено със скалпели и микроскопи, отколкото с усмивки и похотливи походки.
Крайчетата на устните му подскочиха нагоре, а веждите му се извиха високо, сякаш ѝ задаваше безмълвен въпрос.
— На какво дължа тази чест? — попита той, като протегна ръка, за да ѝ задържи вратата.
— Просто трябва да потърся нещо вътре — рече Кларк. — Би ли могъл да ми помогнеш?
— Разбира се, няма проблем.
Той я последва в колибата и затвори вратата след нея с тъп звук, от който стомахът на Кларк се обърна, но трябваше да продължи по план.
Тя отметна коса през рамо и се обърна с лице към него.
— Слушай, искам да ти се извиня.
За момент той изглеждаше стъписан, но после се подсмихна и отвърна:
— За какво изобщо има да се извиняваш, скъпа?
Гласът му накара кожата на Кларк да настръхне, но тя не спря дотук.
— Че невинаги съм ти отдавала нужното лекарско внимание. Аз… — Това беше, не можеше да се провали сега. Снижи глас и се опита да звучи възможно най-свенливо. — Все още съм малко нервна около определени пациенти.
Той повдигна вежда.
— Така ли, с какви пациенти например?
Тя се насили да положи длан на ръката му.
— Онези, които ме карат да се чувствам по-скоро като влюбена ученичка, отколкото като истински доктор.
Очите на Скот така се облещиха, че Кларк доби съвсем нова представа за израза очите му светнаха. Ако не принадлежаха на Скот, щеше да се почувства поласкана, че някой мъж я гледа така. Проряза я остра вина, щом осъзна, че Белами всъщност я гледаше по този начин.
— Наистина?
В гласа му се долавяше недоверчива нотка, но тя не го спря, когато постави ръка на кръста ѝ.
Кларк кимна и пренебрегна напрежението от допира му, макар че усещането беше като по ръката ѝ да лази паяк.
— Прощаваш ли ми? Обещавам в бъдеще да се държа по-… професионално.
Скот сложи другата си ръка на ханша ѝ, а после плъзна и двете си длани надолу, докато не се озоваха на задника ѝ. На Кларк ѝ се наложи да положи върховно усилие на волята, за да не се отдръпне.
— Професионализмът понякога може да бъде надценен.
Тя стегна тялото си и се приведе, за да прошепне в ухото му:
— В такъв случай не искаш ли да отидем на малка разходка? Има едно място в гората, което отдавна си умирам да опозная.
Той затегна хватката си за миг, преди да я пусне и да я удостои с мазна усмивка.
— Разбира се.
Двамата излязоха навън и Кларк се надяваше, че Скот не е усетил как потръпна, когато постави ръката си на кръста ѝ.
— Показвайте пътя, докторе.
Кларк се извърна към дърветата точно навреме, за да види, че Октавия прекосява границата с гората, повела две малки деца за ръка. За ужас на Кларк, сестрата на Белами се беше вторачила право в нея, а горящият на лицето ѝ поглед издаваше неподправена ненавист. Октавия не знаеше за плана на Кларк да използва Скот. Навярно си мислеше, че тази сцена представлява точно това, което и изглеждаше: Кларк изневерява на Белами с пазач.
Кларк задържа погледа на Октавия — как ѝ се искаше все още да разполага с имплантите в роговиците си, за да изпрати съобщение на момичето. Единственият начин да комуникира с нея на Земята обаче беше посредством разговор, а това никога нямаше да проработи. Беше хванала Скот на въдицата си и не можеше да спре точно сега. Не желаеше да пробуди подозренията му с някое от действията си. Беше твърде рисковано да говори с Октавия. Кларк можеше само да се надява, че тя няма да отиде при Белами преди нея. Ако Октавия му кажеше какво е видяла, беше изключено тази нощ той да напусне лагера заедно с Кларк. Октавия се извърна и се насочи с тежка крачка към огнището.