Кларк проследи как Октавия се отдалечава, а после си пое дълбоко дъх и отново се обърна към Скот. Задържа погледа му малко по-дълго, отърка ръка в неговата и изрече гърлено:
— Последвай ме. — Посочи с глава към гората.
Очите на Скот се оцъклиха.
— С теб съм — издиша в ухото ѝ той.
Кларк усети горещия му влажен дъх по лицето си. Потисна гаденето си и си напомни, че Белами ще умре, ако не изпълнеше плана си докрай. Хвана Скот за ръката и го повлече към дърветата.
Вмъкнаха се в мрачната гора, а клоните удряха раменете им. Кларк поведе Скот към един определен участък, където дърветата бяха разположени особено нагъсто и листата образуваха плътна преграда. Щяха да чуят, ако някой приближава, преди да бъдат видени. Кларк се обърна към Скот, който се блъсна в нея във вълнението си. Притисна гърдите си към нейните и обгърна раменете ѝ с ръце.
Той не си губеше времето. Кларк се помъчи да се съсредоточи върху Белами. Всичко това беше заради него. Заради тях.
— Бързаш ли? — съумя да каже Кларк, преди да ѝ е лепнал напористата си, влажна целувка.
Тя извърна инстинктивно лице, така че устните му се плъзнаха по нейните и се озоваха на бузата ѝ.
— Отдавна искам да направя това — рече Скот, като стисна лицето ѝ в дланите си и го обърна обратно към себе.
— А аз отдавна искам да направя това — вдигна ръка във въздуха тя и я стовари на врата му.
Спринцовката проби кожата му с тихо изпукване. Кларк натисна с всички сили буталото с палец и вкара масивна доза успокоително право в кръвообращението му. За частица от секундата очите на Скот се изпълниха с объркване и осъзнаване на коварството. После хватката, в която беше впримчил Кларк, се отпусна и той се свлече на земята с глухо тупване.
Кларк изтри олигавеното си лице с ръкав и се захвана за работа. Коленичи и заопипва униформата и практичния колан на Скот. Ръцете ѝ трепереха, но най-накрая успя да обвие пръсти около тежкия ключодържател и студения, гладък метал на пистолета му. Без дори да хвърли поглед назад, тя скочи на крака и пое обратно през дърветата, като го остави в безсъзнание на земята. Искаше да е много, много далече от него, когато той дойде на себе си.
Изтласка Скот от ума си и се промъкна обратно на поляната. Проследи с поглед лагера, за да провери за пазачи и да потърси Уелс. Той се намираше на уреченото място. Кларк затвори очи и се заслуша внимателно — да, можеше да дочуе откъм дърветата ниското изсвирване на Саша, което им служеше за сигнал. Беше получила съобщението. Кларк се стегна. Време беше да тръгват.
Глава 13
Белами
Болката беше изгаряща и постоянна — не приличаше на нищо друго, което бе изпитвал досега. Беше много по-лоша, отколкото когато падна по стълбите при една схватка и си счупи ключицата. Тази болка беше дълбока и пулсираща, сякаш костите му горяха отвътре. Белами се отпусна на студената метална стена — стена, която навярно бе издигната около него, докато е бил в безсъзнание, защото беше напълно сигурен, че я нямаше, когато го простреляха.
Стомахът му изкъркори шумно, макар мисълта да погълне каквото и да било добави пласт гадене към пристъпите на болка. Не можеше да си спомни последния път, когато бе ял — имаше блед спомен как Кларк го насърчава да поеме още няколко хапки от протеиновата паста, но нямаше представа преди колко време се е случило това.
Белами стисна очи и се опита да се разсее, като възпроизвеждаше отново и отново в ума си любимите си моменти с Кларк. Първия път, когато тя го целуна, когато се беше отърсила от резервираната си, сериозна лекарска фасада, все едно се отърваваше от куп отеснели ѝ дрехи, и преметна ръце около него в гората. Нощта, в която отидоха да плуват в езерото, чувството, че цялата планета принадлежи на него и блестящото от водата момиче с палава искра в очите. Спомни си и последните няколко дни в болничната колиба — усещайки как болката му стихваше всеки път, щом тя го погалеше по бузата или придружаваше нежна целувка по челото с категорично неподобаваща на лекарка целувка по врата му. Да му се не види, да го прострелят в рамото почти му се струваше като справедлива цена за едно от нейните изненадващо развличащи измивания с гъба за баня.
Това упражнение проработваше за малко, но болката неизбежно се завръщаше с подновена ярост. Белами понечи да вдигне ръка, за да намести превръзката си, и осъзна, че китките му са вързани една за друга и приковани за стената зад него. Той изстена и се заизвива, за да проучи ситуацията — рамото му запулсира в знак на протест при движението, ала болката не беше достатъчна, че да пребори любопитството му. Никога преди не беше виждал подобни белезници. Бяха леки, изработени от тънка метална корда, която изглеждаше деликатна като конец, с фина закопчалка, която свързваше двата кръга. Опита се да раздалечи ръцете си, но влакната не поддадоха и се впиха в плътта му. Докато се дърпаше, Белами усети да се усилва затягането на кордата и с изумление видя как китките му се удрят една в друга. Металът реагираше на движенията му. Застина напълно неподвижно и кордата постепенно отпусна натиска си, така че Белами отново можеше да мърда ръцете си.