— Не се тревожи — каза му Уелс, докато заобикалящото ги множество бърбореше притеснено. — Няма да им позволим да те вземат.
Ала Белами не се притесняваше точно за това. Повече се опасяваше какво щеше да се случи на земнородните, когато откажеха да го предадат — какво щеше да стори Роудс, ако не получеше своето.
Макс вдигна ръка и залата притихна.
— Както повечето от вас знаят, скоро ще имаме посетители — извика той, а гласът му звучеше повелително, но спокойно. — В момента ги въвеждат в града. Ще се срещнем с тях, ще изслушаме исканията им и после ще решим как да постъпим.
Над тълпата се понесе вълна от мърморене и приглушени въпроси. Макс пак вдигна ръка и всички се умълчаха.
— Знам, че имате много въпроси. Аз също. Но нека започнем с изслушването. Не забравяйте, че няма мир без мирни преговори.
Сред тълпата се настани напрегната тишина. Няколко минути по-късно няколко земнородни влязоха с група от пазачите на Роудс. Бяха им взели оръжията, но не ги бяха вързали или оковали по никакъв начин.
— Добре дошли — приветства ги Макс. Пазачите мълчаха, израженията им бяха каменни, а очите им се стрелкаха из стаята, докато преценяваха обстановката и съставяха стратегия. — Моля, настанете се удобно и ни споделете защо сте дошли.
Пазачите си размениха погледи. Най-старшият — мъж на средна възраст, на име Бърнет, когото Белами разпозна от затворническата колиба, пристъпи напред.
— Не сме тук, за да нараним хората ви — поде Бърнет със същия студен, равен глас, който Белами беше чувал от устата на безброй пазачи, преди да завлекат някого за затваряне и да го накарат да изчезне безследно. Вторият в командването плъзна поглед по стаята, докато взорът му не попадна на Белами. Всеки мускул в тялото на Белами се напрегна и му се наложи да се пребори с импулса да се втурне към предната част на залата и да сключи ръце около дебелия врат на Бърнет. — Дошли сме само за да изпълним заповед за задържане на един от нашите затворници. Укривате беглец, който трябва да отговаря за престъпленията си. Предайте го и ще си тръгнем с мир.
Кларк сграбчи ръката на Белами и я стисна силно. Той знаеше, че тя е готова на всичко, за да го защити, но при настоящите обстоятелства искаше само да ѝ спести допълнителна болка.
Макс изгледа внимателно Бърнет и направи пауза, преди да заговори.
— Приятелю, оценявам факта, че сте дошли тук заради дадените ви заповеди. Ние също нямаме намерение да ви създаваме каквито и да било неприятности. — Макс хвърли поглед на Белами през морето от глави, което ги разделяше, а изражението му беше неразгадаемо. — Но доколкото разбирам, затворникът, както го наричате, няма да получи каквато и да било справедлива присъда. Ако се завърне в лагера ви, той ще бъде екзекутиран.
Вълна от шокирани възгласи и шепоти се понесе над тълпата. Една земнородна жена до Кларк и Белами се втренчи в тях, попивайки с поглед уплашените им лица и вкопчените им ръце, и изражението ѝ се промени от объркано към решително. Трима мъже, които стояха близо до Белами, размениха погледи, а после пристъпиха напред, така че да застанат между него и пазачите.
— А ние нямаме навика да изпращаме млади мъже към гибелта им — завърши Макс.
Бърнет хвърли развеселен поглед на един от другите пазачи и на лицето му се прокрадна лека усмивка.
— Това не беше молба — рече той. — Нали осъзнавате, че отказът ви ще има последствия?
— Да — отвърна спокойно Макс, макар очите му да бяха станали студени. — Изразихте се много ясно. — Той се обърна към останалите земнородни. — Вярвам, че говоря от името на всички, като казвам, че няма да ставаме съучастници в това несправедливо наказание. Но ще оставя избора на тях.
Настана дълга пауза. Белами внезапно почувства слабост, докато оглеждаше лицата на тези хора — тези непознати — които държаха съдбата му в ръцете си. Беше ли честно да ги карат да вземат това решение — да ги молят да рискуват собствената си безопасност, за да защитят него?
Тъкмо набираше смелост да извиси глас и да се предаде на Роудс, когато Макс прочисти гърло.
— Моля всички, които подкрепят това да оставим посетителите ни да отведат момчето със себе си, да вдигнат ръка.